След 2 дни започва „Сцена на кръстопът“, която ще зарадва Пловдив с най- доброто от изминалия сезон.

Подбрал съм 5 страхотни постановки, които не трябва да пропускате за нищо на света.

“Съгласие” в Театър София е постановка за връзките между хората в модерния свят и за насилието, което или извършваме, или позволяваме да бъде извършвано спрямо нас. “Съгласие” е брутална и в целите, и в изпълнението си, а голяма част от зрителите ще бъдат изненадани от смелостта на текста и актьорите.

Премиерите през март са повече от интересни. Нови постановки на Явор Гърдев и Бина Харалампиева. Стефан Мавродиев отново в главна роля, балет по музика на Панчо Владигеров и две болезнено актуални постановки. Прочетете кои са те.

Договор 2019

“Договор 2019” е пиеса за модерния свят, където всеки постоянно е наблюдаван. В нея ще видим какъв ефект има постоянното наблюдение в работна среда и как то влияе на отношенията между две жени и личните им животи.

Защо очаквам с нетърпение: Майк Бартлет е един от най- талантливите съвременни драматурзи. Той може да уцели наболелите теми на днешното общество и от тях да създаде наистина вълнуващи пиеси, които остават с нас дълго след като сме ги гледали. Неговият “Петел”, поставен в Младежки театър, искрено ме развълнува и няма да пропусна “Договор 2019”.

Дати: 8ми и 22ри март, 5ти и 24ти април

Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие

ПС. Вече гледах „Договор 2019“ и съм искрено впечатлен. Повече тук.

Легенда за езерото

“Легенда за езерото” е балет върху произведенията на Панчо Владигеров, с който Софийска опера и балет отбелязва 120 години от рождението му. Хореографията и либретото са изцяло авторски и дело на Донвена Пандурски. В този балет се разказва за любовта между Езерното момиче и Княза, както и за Жената войн, която иска да застане между тях.

Защо очаквам с нетърпение: Смятам, че съставът на Софийска опера и балет е възхитителен и всяко едно балетно представление, което съм гледал там, ме е оставяло доволен. Няма да пропусна “Легенда за езерото”, защото съм сигурен, че ще присъствам на прекрасен балет.

Дати: 15ти и 16ти март от 19:00ч и 17ти март от 16:00ч

Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие

Съгласие

“Съгласие” в Театър София е още една пиеса за модерния свят, в който живеем  – този път за отношенията между младите в един свят с променящи се ценности и губещ се смисъл. Написана от Нина Рейн и поставена за първи път през 2017, пиесата става хит на Бродуей.

Защо очаквам с нетърпение: Този сезон е много силен за Театър София, а сега имаме шанс да видим по – младите актьори от трупата им в постановка, която се занимава с проблемите на заобикалящия ни свят.

Дати: 15ти и 28ми март, 5ти и 23ти април

Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие

PS. „Съгласие“ беше разтърсваща и не бива да я пропускате. Повече тук.

Аз, Фойербах

“Аз, Фойербах” е пиеса за последната игра на един велик актьор, който е дал целия си живот на сцената и сега ни го разказва за последен път.

Защо очаквам с нетърпение: Последната пиеса, режисирана от Владимир Люцканов –  “По – студено от тук”, беше невероятна, а Стефан Мавродиев все още е един от култовите актьори на българска сцена и е време да има спектакъл, в който той да поеме главната роля.

Дати: 14ти и 22ри март

Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие

„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“

„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ е втората пиеса на Яворов, която е повлияна от Ибсеновия начин за писане, като остава далечна от народните мотиви, преобладаващи в българските пиеси от това време. Може да прочетете повече за “Когато гръм удари…” в откъс от книгата на Михаил Неделчев тук.

Защо очаквам с нетърпение: Бина Харалампиева събира голяма част от състава на “Лисичета” отново на сцена и, честно казано, тези хора просто не могат да правят лош театър (или аз не съм виждал доказателства за обратното). За нас остава да се радваме, че имаме възможността да сме сред зрителите им.

Дати: 26ти март, 2ри, 6ти, 16ти и 23 април, 2ри и 10ти май

Повече информация, програма и билети

Празникът

“Празникът” е филм, режисиран от Томас Винтерберг и написан от Могенс Руков и Бо Ерхард Хансен, адаптиран за сцената от Дейвид Елдридж. В постановката се разказва за Хелге (Иван Бърнев), който празнува рождения си ден в семейния хотел и бива обвиняван в какво ли не от семейството си. Това е една много черна комедия и със сигурност няма да е за хората със слаби сърца.

Защо очаквам с нетърпение: Явор Гърдев е невероятен режисьор, а този сезон може би ще е най- силният му до сега. Иван Бърнев направи феноменална роля в “Дивата патица” и дори без нея е твърдо в списъка ми на любими актьори, а останалата част от актьорските състав въобще не му отстъпва. Чакам с нетърпение.

Дати: 29ти и 30ти март, 4ти, 12ти и 23ти април

Повече информация, програма и билети

Принцеса Турандот

Всички знаем за Турандот, принцесата от китайската легенда, която ще се омъжи за мъжа,  отгатнал три гатанки, а ще убие всеки провалил се. Знаем за нея заради операта на Джакомо Пучини, но интересното е, че той се е вдъхновил от пиесата, написана от Карло Гоци – същата, която ще гледаме на първи през февруари. Гостува Драматичен театър “Никола Вапцаров” Благоевград. Премиера за София.

Защо очаквам с нетърпение: младата режисьорка Мария Мачева направи едно феноменално представление, наречено “Майка”, в Драматичен театър Пловдив и заради това скоро няма да пропусна нейна пиеса. Още повече – кой не би искал да види театралния текст, вдъхновил една от най- обичаните опери?

30ти Януари – Благоевград
1ви Февруари – София – Сатиричен Театър
Информация и програма / Билети / Фейсбук събитие

Драконът

“Драконът” е пиеса за властта и робството, чистотата и покварата, героизма и страха, която ще ви порази, замисли и донякъде разруши. Това е историческа, политическа, психологическа и много, много важна за всяко едно общество пиеса. Всеки един от нас трябва да  открие “Драконът” и да се изправи срещу него. Гостува Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна. Премиера за София.

Защо очаквам с нетърпение: “Драконът” е пиеса, която съм гледал в куклен вариант благодарение на ДКТ Сливен и бях искрено впечатлен от първата си среща с този текст. Пиесата, написана от Евгении Шварц през 1944, не само е актуална днес, тя ще бъде актуална винаги или поне докато съществуват властови структури в обществото. В екипа на “Драконът” има много имена, всяко от които би могло, само по себе си, да ме накара да гледам постановка. Вижте ги по – долу и направо взимайте билети, защото скоро няма да има.

11ти(19ч) и 12ти (16ч и 19ч) – Театър София
Информация и програма / Билети / Фейсбук събитие

Изборът на Марта

“Изборът на Марта” е криминално –  любовна политическа комедия. Написана от Жорди Галсеран и преведена от Нева Мичева, с Яна Маринова и Симеон Лютаков в главните роли. Гостува Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна. Премиера за София.

Защо очаквам с нетърпение: Симеон Лютаков беше невероятен в “Едноокият цар” (и не само), а Жорди Галсеран винаги изненадва със своите пиеси. Към тях изпитвам небивало любопитство, защото начинът му на писане е напълно непредвидим и винаги ми оставя едно усещане за преоткриване на театралното изкуство, сякаш за първи път гледам пиеса през живота си.

13ти и 14ти февруари на сцената на Театър Българска Армия
Информация и програма / Билети за 13ти и 14ти / Фейсбук събитие

Лунните деца

“Лунните деца” е пиеса, която разказва за животите на студенти, които живеят в един апартамент в края на 60те. Те споделят надеждите и разочарованията си, търсейки смисъл и бъдеще в един несигурен свят.

Защо очаквам с нетърпение: В “Лунните деца” ще участват някои от най- талантливите млади актьори на Младежкия, които отдавна не сме виждали заедно на сцена. Пиесата звучи съвременно, независимо от това, че е написана през 60 – те и съм почти сигурен, че ще се хареса както на по – възрастните заради периода от историята, така и на по – младите заради темата за порастването и търсенето на смисъл.

12ти и 13ти февруари
Информация, програма и билети на сайта на Младежки театър

Моята скъпа лейди

“Моята скъпа лейди” е пиеса от Израел Хоровиц, в която се разказва за емигрант, който пристига в Париж в търсене на наследството си.

Защо очаквам с нетърпение: Не знам колко общо има с “Пигмалион” или музикалната му интерпретация, но още помня другата пиеса на Хоровиц – “Някъде в този живот…” , която беше изпълнена великолепно от Стоян Алексиев и Емануела Шкодрева. Този път ролите са поверени на Емануела Шкодрева, Мария Стефанова и Михаил Билалов, което би трябвало да е напълно достатъчно за нас да искаме да ги видим в действие.

17ти и 19ти февруари
Информация, програма и билети на сайта на Народен Театър “Иван Вазов”

Одисей

“Осидей” ще е грандиозна постановка с над 40 човека в състава си. Сюжетът е познат на всички ни, а режисьор е Диана Добрева. “Одисей” е първата премиера на Драматичен Театър Пловдив, след като Пловдив стана столица на културата и със сигурност ще бъдем свидетели на нещо грандиозно.

Защо очаквам с нетърпение: Диана Добрева е един от най – любимите ми режисьори. Любовта ѝ към театъра и изящният ѝ подход създават постановки, които ме вкарват в друга реалност и променят погледа ми към света много след като съм напуснал салона. Сигурен съм, че нейният талант ще създаде един велик “Одисей”.

27ми, 28ми февруари и 1ви март
Информация програма и билети / Фейсбук събитие

11:27

“11:27” е авторски проект на Александър Евгениев, Елена Иванова, Елица Йовчева, Славена Зайкова и Цветан Пейчев. За нещастие на 1-ви февруари ще е последното му представление.

“11:27” е поетичната преплетеност на 4 съдби, които изглеждат сякаш са сънувани. Театрален експеримент, пърформанс и един оголен житейски смисъл, който продължава да ни навестява дълго след постановката.

Говоря така, защото съм гледал “11:27” още в Червената къща. Признавам – не съм добре настроен към такъв тип театър, защото често смисълът му се губи в звучащо красиво безсмислие. Дадох шанс на “11:27” от чисто любопитство, а излезнах от салона възхитен. Ако сте пропуснали да бъдете възхитени, това е последният ви шанс. На мен ми е тъжно, че няма да има други.

1ви февруари в Сфумато – последно представление
Информация и билети / Фейсбук събитие

Страстите са непрекъснато осъждани, приписват им всички човешки нещастия и при това се забравя, че именно те се явяват източникът на нашите радости.”
Дени Дидро

“Развратникът” е най – новото попълнение в програмата на Театър София. Важно е да започна с това, защото тя е един тип постановка, който съм търсил на българска сцена с години. Тя е свежа, забавна, интелигентна, похотливо привлекателна и без съмнение заема първото място в една категория, която е далеч по – важна от драма или комедия – тази на пиесите, подходящи за романтични срещи.

Не мога да кажа с точност колко секунди след началото възкликнах – “Уау”. Да, “Развратникът” не чака и не увърта. От самото начало сцената започва своя танц, подготвя ни за предстоящата емоция. Никола Тороманов се е развихрил и е успял да създаде сценография, която е внушителна с движението си, ефективна в предназначението си и допълва атмосферата без да отнема от блясъка на героите.

“Развратникът” започва с Дени Дидро(Ириней Константинов), който позира за своя портрет пред привлекателна художничка (Лилия Маравиля). В самото начало тя го убеждава да се съблече и да позира така. Дидро, развратник от класа, се опитва да съблазни художничката, но кой всъщност е съблазнителят в тази ситуация?

С игра на котка и мишка, съблазняване, но и скрити помисли, преминава цялото им общуване до края. Допълнителна заигравка на пиесата е това, че Дидро трябва да напише определение за морал възможно най – скоро, а е прекъсван от всякакви неморални желания. Прекъсван е и от семейството си, което се включва в действието – жена му иска обяснение за неговото поведение, а дъщеря му иска съвет за една много неконвенционална ситуация.

Текстът е забавен и интригуващ, изпълнен с хумор и философия, но няма да е нищо без реализацията. Ириней Константинов и Лилия Маравиля са пленителни в ролите си, рядко съм виждал такъв синхрон и чиста привлекателност в сценична двойка. Ириней Константинов играе ролята си с толкова много чар и естественост, че е невъзможно да си представиш как някой би могъл да устои на неговия Дидро. Лилия Маравиля преминава през всички превъплъщения и бурни емоции на художничката с една привидна лекота, която може да бъде плод само на усилен труд и талант.

Поддържащите персонажи са на място и перфектно допълват главните. Личи си разбирането и добрата режисура на Стоян Радев. Тук няма режисьорски експерименти или нещо, което да шокира зрителя. Това е класически като реализация театър, който обаче е изпълнен на толкова високо ниво, че може само да ни възхити.

Важна част е и великолепната музикална тема, създадена от Виктор Стоянов. Tя пленява зрителя, дори може би го съблазнява. Костюмите, дело на Елис Вели, са напълно в тон с епохата, но с леки промени, заради които изглеждат много секси.

Имах радостта да видя познати и приятели, когато гледах “Развратникът”, и ги помолих за мнение:

Яна Георгиева: “Да, хареса ми, даже доста. Бях болна и не в настроение, а не усетих как мина час и половина”

Вероника Иванова: ”Съвкупността от брилянтна актьорска игра, музикално оформление и декори превръща пиесата в истински делириум за сетивата.
Постановка за избора и отговорността да бъдеш свободен. От социалните и фамилни догми. От собствените си императиви. Готови ли сте да подложите на проверка морала си и да заемете твърда позиция относно неговите измерения? Пиесата задава  въпроси, вълнували поколения философи, и го прави по изключително фин, достъпен и интересен начин. На вас остава просто да ѝ се насладите и да потънете в етичните дирения на героите.”

Николай Драгов пише във фейсбук на следващия ден: “Много силна пиеса, препоръчвам! Провокира емоции, размисъл и си заслужава времето – дано повече хора я гледат! :)”

За край ще се върна върху твърдението си, че това е най- добрата постановка за срещи на родна сцена. И ще обясня накратко защо: от самото начало личи сексуалната тематика в нея, но без да е вулгарна по никакъв начин. Има философия, въпроси без отговор и създава много теми за разговор. Хумористична е по освобождаващ задръжките начин и ще ви забавлява дълго след като излезете от салона. В нея са представени отношения между мъж и жена, които са развратни отначало, но дълбоко романтични впоследствие. Жените и мъжете ще бъдат освободени от своите несигурности и ще излезнат в прекрасно настроение от салона. Ако си търсите на коя постановка да заведете настояща или бъдеща половинка, “Развратникът” трябва да е първият ви избор. И ако се чудите какво точно е определението за морал на този развратник Дидро – вижте постановката.

Развратникът

От Ерик-Еманюел Шмит

превод Снежина Русинова-Здравкова
режисьор Стоян Радев
сценография Никола Тороманов
костюми Елис Вели
композитор Виктор Стоянов
фотограф Павел Червенков

Участват:
Ириней Константинов, Лилия Маравиля, Петя Силянова, Симона Халачева, София Маринкова, Стефан Кондров, Котаракът

Продължителност 1 час и 35 минути

Информация,програма и билети на сайта на Театър София

Променяне

Нов Театър НДК/Драматичен театър Пловдив

“Променяне” е първият моноспектакъл на Йоана Буковска-Давидова и е драматизация върху наскоро преиздадената “Промяна” от Лив Улман. В тази постановка ще се разкрият вътрешните метаморфози на актрисата, страховете и вдъхновението, стоящи зад всяко нейно превъплъщение. В постановката има елементи на добавена реалност чрез приложение за мобилен телефон, създадено специално за постановката.

Защо очаквам “Променяне”: Йоана Буковска-Давидова е впечатляваща във всяка роля, в която съм я гледал. Време беше да излезе сама на сцената и да развихри таланта си. Лив Улман е възхитителна актриса и съм сигурен, че животът ѝ ще получи подобаващо представяне на сцената. Очаквам драматична постановка, с много широк спектър от емоции, която по Бергмановски ще разкрие нови кътчета на душите ни. Купих си билет за 9ти на секундата.

9ти и 10ти януари
Информация и билети ТУК и ТУК и ТУК и ТУК и ТУК и ТУК
“Промяна” от Лив Улман на сайта на издателство Колибри

С вкус на мед

Театър Българска Армия

Все още няма много информация за “С вкус на мед” в родните медии, но знам, че е написана от Шийла Дилейни през 1958 година, за 10 дни, след като е гледала пиеса на Терънс Ратиган. Има и филм от 1960 година. В пиесата се разказва за момичето Джо, което е изгонено от вкъщи, след като майка ѝ се жени. Джо заживява със своя хомосексуален приятел Джефри и забременява след като преспива с преминаващ през града моряк. Джефри поема ролята на бащата, а майката на Джо се завръща и започва борба за надмощие в семейството.

Защо очаквам “С вкус на мед”:  Гергана Плетньова и Стефка Янорова са създадени една за друга. И двете са сред любимите ми актриси, но заедно са ненадминат дует. Пиесата е била хит за времето си и изглежда подходяща за сегашните времена. Със сигурност много от нас ще се преоткрият в изгубилите пътя си персонажи и техните проблеми в семейството и в обществото.

(9ти и 10ти са разпродадени, следващи дати – 20ти и 29ти януари; 1ви и 9ти февруари)
Информация и билети на сайта на ТБА

Любовникът

Народен театър ”Иван Вазов”

“Любовникът” е пиеса от Харолд Пинтър, ще бъде поставена от Деян Донков, където той ще играе заедно с Радина Кърджилова и още един скрит персонаж. Пиесата е описана като иронична комедия и потресаваща драма. Не се съмнявам да е още повече от това.

Защо очаквам “Любовникът”: Деян Донков е един от най- добрите актьори на сцена в момента и за последно го гледах в “Палачи” миналия сезон. Време беше за нова пиеса с него.(да не говорим колко чакам “Камбаната”). От друга страна, монологът на Радина Кърджилова от “Бащата” още ме държи и съм напълно сигурен, че тази постановка ще ми влезе под кожата, както само нещо написано от Пинтър може.

13ти и 20ти януари ; 10,20,26 февруари
Информация и билети на сайта на Народен театър ”Иван Вазов”

Развратникът

Театър София

“Развратникът” е пиеса от Ерик-Еманюел Шмит, която се върти около Дени Дидро в късния етап от живота му. Интересно ще е да видим как морализмът му се пренася на сцената и до какви ситуации ще доведе. Интересно е, че Шмит е написал докторската си теза именно върху трудовете на Дидро.

Защо очаквам “Развратникът”: Шмит е майстор на преплитането на философска или религиозна тематика в дълбоко емоционални пиеси. Досега не съм гледал негова пиеса, която да ме е оставила безразличен. Ириней Константинов като Дени Дидро… това ще е нещо велико.

17ти и 23ти януари; 7,21 февруари
Информация и билети на сайта на Театър София

Бродски/Баришников

The New Riga Theatre and Baryshnikov Productions
Софийска опера и балет

“Бродски/Баришников” е среща между двама приятели – Михаил Баришников, един от най- великите балетисти на всички времена, но този път в амплоа на актьор. Йосиф Бродски – велик поет, нобелист и интелектуалец, присъстващ със стиховете и гласът си. Повторната среща между двамата приятели на сцената е поетичен танц, игра със спомените и песен за живота.

Защо очаквам “Бродски/Баришников”: защото съм сигурен, че Михаил Баришников ще е велик като актьор. Да, това няма да е балетен спектакъл, а Баришников като балетист е по-близо до божество, отколкото до човек. Поезията на Бродски е като танцът на Баришников, а поезията изпълнена по правилния начин има силата да прониже и най-безчувствения човек. Очаквам нещо незабравимо и след време ще пиша много по-обширно за “Бродски/Баришников” с цялата информация, която успях да събера, докато се чудех дали да си купя билет.

19ти и 20ти януари
Информация и билети от Tickeportal
Макар и да не е премиерен спектакъл, “Бродски/Баришников” е премиера за България.

„Емигрантски рай“ е от онези постановки, които не могат да те оставят безразличен. Има нещо в самосъзнанието ни като народ, което откликва на емигрантите, разбива преградите на душата ни и ни вкарва в реалността им. Театър, чиято главна цел е да накара зрителя да чувства, а смисълът ще дойде след края, когато купонът свърши.

Очаквах „Емигрантски рай“ да не е мой тип пиеса. Не харесвам темата за емигрантството в театъра, защото тя често е изразена чрез пошлост, сякаш авторът трябва да унижи емигранта, да го нарочи за прост, да изкара всички недостатъци на показ. Димитър Динев не прави това. Самият той е емигрант и живее във Виена. Пише на немски и заради това в програмата, под неговото име, стои още едно – на преводачката Гергана Фъркова.

Постановката започва с един починал строителен работник, който се опитва да премине към отвъдното. Той не е допуснат, поради липса на средства, и остава да витае около своето оплакване. Повикана е оплаквачка (Мила Банчева) и колегите – също емигранти. С изпитите чаши алкохол душите им се разтварят и всеки започва да разказва историята си. А техните истории са нещо, с което наистина можем да сме съпричастни.

С напредването на действието се зараждат интриги, историите се натрупват, създава се една картина на емигрантския живот, който въобще не е рай. И тук вече разбираме защо, от самото начало, стилистиката на действието ни напомня за нещо адско. От демоничните фигури, които обикалят сцената, до пазителя на отвъдното – всичко ни кара да усещаме, че емигрантите са затворени в един малък ад. Сцената е покрита с пръст, сякаш някъде до нея току-що са изкопани гробове. Не за починалия… за всички.  

Те усещат това. Не виждат спасение освен в алкохола, купонясването и забавата. И тук се включва оркестъра на сцената, танците се завихрят, пият се литри ракия, а всеки се обяснява в любов на оплаквачката. Мила Банчева(“Анна Каренина”) отново впечатлява с талант и владее сцената през голяма част от постановката. Актьорите заслужават възхищение заради невероятния синхрон, който притежават, както и заради искреността в очите, когато споделят животите си.

“Емигрантски рай” е постановка, която е въздействаща, защото не е нито райска, нито е само за емигранти. Тя е за всеки човек, останал сам сред хората, който търси спасение от болката. А спасението за емигрантите може да е забавно за гледане, но по никакъв начин не е раят. То е поредното лице на ада. Поставено на сцена може би ще го изобличи в живота на зрителя. И може би ще го избави.

ЕМИГРАНТСКИ РАЙ
от Димитър Динев

Превод: Гергана Фъркова
Режисьор: Катя Петрова
Сценография и костюми: Петя Караджова и Борис Далчев
Композитор: Христо Йоцов
Хореограф: Анна Пампулова
Фотограф: Гергана Дамянова

Участват: Ирина Митева, Мила Банчева, Михаил Милчев, Невена Калудова, Николай Димитров, Пламен Манасиев, Росен Белов, Юли Малинов, Юлиян Рачков, музикантите Мариан Минчев, Преслав Банков, Станислав Мойнов

Музиканти: Мариан Минчев (акордеон), Преслав Банков и Станислав Мойнов (тромпет) и Николай Димитров (тъпан).

Продължителност: 1 час и 30 минути

Информация, програма и билети на сайта на Театър София

Анна Каренина. Има някаква тежест в това име. Повечето хора трудно биха посегнали към книгата, а мнозина не биха я завършили. Очаквах тежка за гледане пиеса. Отдавна не съм грешал по толкова приятен начин.

Съобщение да изключим телефоните. Светлините се задимяват. Начало…. Приказка?

Това усетих от началото на Анна Каренина до самия край. Приказка. От облечените в бяло маскирани персонажи, изпълващи сцената с танц, през музиката – лек джаз и прекрасния глас на Белослава, до сцената – облепена с ръкописни страници от самия роман на Толстой. Отдавна не съм виждал пиеса, поставена с толкова много класа.

Актьорите са облечени безкомпромисно стилно и стоят на мястото си. Мила Банчева Е Анна Каренина и вече никога не бих могъл да си я представя по друг начин. От прикритото влюбване в началото, през всяка последвала трансформация на горката Анна, Мила Банчева(„Емигрантски рай“) е съвършена до самия край. Мартин Димитров (Вронски) и Ириней Константинов (Каренин) допълват любовния триъгълник като изиграват ролите си добре, без да отнемат вниманието от Анна.

Останалите актьори са част от весела, приповдигната тълпа, която макар и разтревожена от случващото се с Анна, не му отдава толкова много значение. Не осъзнават какво се случва, докато не е твърде късно. Тези хора са част от празненството, където никой не взима нещата толкова на сериозно.

Романът Анна Каренина е много неща: любовен триъгълник, сблъсък между идеали, конфликт между любов и дълг. Пиесата е трагедия по време на карнавал и пиршество за сетивата на зрителя. Ще съчувстваме на Анна, ще я обикнем, ще я съдим. Накрая ще ни е трудно да приемем, че историята ѝ е свършила все още захласнати от нещо толкова красиво и толкова тъжно.

„Анна Каренина“ в Театър София
от Л. Н. Толстой, драматизация Николай Поляков

Творчески екип:
драматизация и режисура Николай Поляков
сценография Марина Райчинова
оригинална музика и изпълнение Христо Йоцов
с участието на Белослава – вокал и Михаил Йосифов – флюгелхорн
хореограф Анна Пампулова
асистент режисьор Юлиян Малинов
видео Димитър Сарджев

Участват:
Мила Банчева/Йоанна Темелкова*, София Маринкова, Юли Малинов, Милена Живкова, Мартин Гяуров, Юлиян Рачков, Мартин Димитров, Симона Халачева, Йорданка Любенова, Михаил Милчев, Ириней Константинов, Лора Мутишева

*Мила Банчева и Йоанна Темелкова се редуват в ролята на Анна Каренина
Продължителност: 2 часа и 40 минути (с антракт)

Информация и билети на сайта на Театър София