brodsky-baryshnikov-бродски-баришников-театър-програма

Струва ли си „Бродски/Баришников“?

Михаил Баришников е безспорно един от най- великите балетисти на всички времена. Преди повече от два месеца беше обявено гостуването му на 19-и и 20-и Януари в Софийска опера и балет с моноспектакъла “Бродски/Баришников”. Дотук добре. Запазих си билет на минутата. Мина малко време и първоначалната еуфория от новината утихна. Дойде време за равносметка. Дали си струва да изхарча много пари за спектакъл, който е на Баришников, но не е балет? Да чуя Бродски на руски (който не владея) и да се надявам на добър превод? Бих искал да споделя процеса си на вземане на решение – може би ще ви помогне, ако се чудите. Ако не – поне ще има интересна информация.

Потърсих и прочетох няколко ревюта от чуждата преса, за да разбера какво всъщност очаква публиката. Започнах с poetry review и тяхното интервю (на английски) с Баришников специално за спектакъла. Препоръчвам горещо, защото по един много искрен начин предава отношението на Баришников към спектакъла. Той разказва и за приятелството си с Бродски, продължило 22 години.

Продължих с няколко рецензии от международната преса, всяка от които със смесени чувства. Причината за това единодушно е езикът – руски, и наличието на субтитри, които разделят вниманието между движенията на Баришников и поемите на Бродски. Всички рецензии бяха на английски и написани от хора, които не говорят руски.

Информацията за спектакъла не е обширна, но успях да намеря няколко важни неща.

Това не е нито балетен, нито танцов спектакъл. Наречете го поетично четене-поклон с елементи на танцово изразяване. Баришников спира пред затъмнена оранжерия, като тези в Санкт Петербург(Ленинград), където и двамата с Бродски са израснали, оставя куфара си и изкарва бутилка уиски и книга с поезия. Започва да чете стиховете на стария си приятел Бродски, а по късно гласът на самия Бродски се включва от касетофон в куфара. Главните теми са старостта, самотата и изкуството. Не случайно първите думи, които гласът на Бродски изрича, са “I feel solidarity only with sorrow.”/ “Чувствам единство само с тъгата”.

Все пак не ми стана ясен отговорът на най-важния за мен въпрос от самото начало… Субтитрите са на български. Къде ще са прожектирани? Кой ще е преводачът? Ще има ли и английски субтитри? И тогава на помощ дойде YouTube.

https://www.youtube.com/embed/7p5E1WQYVBc

В това видео ясно се вижда сценографията, част от действието и най- важното като предварителна информация: положението и езикът на субтитрите. По всичко личи, че субтитрите ще са близо до Баришников, проектирани върху покрива на оранжерията, а не на обичайното за операта място(на височината на 2ри балкон). Дотук добре. Другото, което се вижда, е, че ще са на български, а английските най-вероятно ще липсват или в краен случай ще са на високия екран.

След цялото проучване все още имаше нещо, което ме спира да платя значителна сума (цената като за артист от ранга на Баришников е ниска, но за покупателната способност на българина е висока). Не говоря руски, но нямам проблем със субтитрите. Имам голям проблем с това, че не знам кой ще превежда поемите на Бродски. Още повече – няма превод, който да бъде използван за голяма част от тях. Единствената преведена книга със стихове на Бродски – “Изотникъде с Любов” преведена от Бойко Ламбовски, съдържа 15 стиха. В читанка – 8 от различни преводачи. В “Литературен Свят” – 5 в превод на Иван Есенски. В “Литернет” – 3, превод Димитър Калев. Три в превод на Димитър Велчев. И тези една, две, три страници в превод на Асен Сираков. „Еврейското гробище край Ленинград“ в превод на Владимир Сабоурин.

Питах страницата “Михаил Баришников в България”. С бърз и любезен отговор ми съобщиха, че преводачът е Бойко Ламбовски и преводът ще е от руски на български.

Фрагменти от „Назидание“ от Йосиф Бродски, превод Бойко Ламбовски

Това е всичко. За всеки от нас остава да помислим дали си струва. За хората, говорещи добър руски ще е по- лесно, за мнозина цената ще е непоносима. За много от нас това ще е първият и може би последен шанс да видим Баришников на живо, а за късметлиите гледали го и преди… те със сигурност ще го гледат и този път. Аз вече съм направил своя избор – купих си билет и ще гледам “Бродски/Баришников”. Дано съм ви дал достатъчно информация, за да направите вашия.

За край съм подготвил един кратък плейлист с избрани изпълнения на Баришников и едно интервю.

“Бродски/Баришников” ще се играе на 19ти и 20ти Януари в Софийска Опера и Балет. Съдържа 44 поеми на Бродски(само фрагменти от някои от тях). Продължителност: 1 час и 30 минути, без антракт. Билети от 90 до 200лв тук.


Рецензии от чуждата преса на английски:
https://www.thestage.co.uk/reviews/2017/brodskybaryshnikov-review-apollo-theatre-london/
https://www.thestar.com/entertainment/stage/review/2018/01/25/brodskybaryshnikov-a-reflection-on-aging-and-testament-to-baryshnikovs-ongoing-creativity.html
http://www.wbur.org/artery/2018/01/18/brodsky-baryshnikov-review
https://www.whatsonstage.com/london-theatre/reviews/joseph-brodsky-mikhail-baryshnikov-apollo-dance_43535.html

43143861_10156904479844548_2678515702284943360_o

„Анна Каренина“ в Театър София

Анна Каренина. Има някаква тежест в това име. Повечето хора трудно биха посегнали към книгата, а мнозина не биха я завършили. Очаквах тежка за гледане пиеса. Отдавна не съм грешал по толкова приятен начин.

Съобщение да изключим телефоните. Светлините се задимяват. Начало…. Приказка?

Това усетих от началото на Анна Каренина до самия край. Приказка. От облечените в бяло маскирани персонажи, изпълващи сцената с танц, през музиката – лек джаз и прекрасния глас на Белослава, до сцената – облепена с ръкописни страници от самия роман на Толстой. Отдавна не съм виждал пиеса, поставена с толкова много класа.

Актьорите са облечени безкомпромисно стилно и стоят на мястото си. Мила Банчева Е Анна Каренина и вече никога не бих могъл да си я представя по друг начин. От прикритото влюбване в началото, през всяка последвала трансформация на горката Анна, Мила Банчева(„Емигрантски рай“) е съвършена до самия край. Мартин Димитров (Вронски) и Ириней Константинов (Каренин) допълват любовния триъгълник като изиграват ролите си добре, без да отнемат вниманието от Анна.

Останалите актьори са част от весела, приповдигната тълпа, която макар и разтревожена от случващото се с Анна, не му отдава толкова много значение. Не осъзнават какво се случва, докато не е твърде късно. Тези хора са част от празненството, където никой не взима нещата толкова на сериозно.

Романът Анна Каренина е много неща: любовен триъгълник, сблъсък между идеали, конфликт между любов и дълг. Пиесата е трагедия по време на карнавал и пиршество за сетивата на зрителя. Ще съчувстваме на Анна, ще я обикнем, ще я съдим. Накрая ще ни е трудно да приемем, че историята ѝ е свършила все още захласнати от нещо толкова красиво и толкова тъжно.

„Анна Каренина“ в Театър София
от Л. Н. Толстой, драматизация Николай Поляков

Творчески екип:
драматизация и режисура Николай Поляков
сценография Марина Райчинова
оригинална музика и изпълнение Христо Йоцов
с участието на Белослава – вокал и Михаил Йосифов – флюгелхорн
хореограф Анна Пампулова
асистент режисьор Юлиян Малинов
видео Димитър Сарджев

Участват:
Мила Банчева/Йоанна Темелкова*, София Маринкова, Юли Малинов, Милена Живкова, Мартин Гяуров, Юлиян Рачков, Мартин Димитров, Симона Халачева, Йорданка Любенова, Михаил Милчев, Ириней Константинов, Лора Мутишева

*Мила Банчева и Йоанна Темелкова се редуват в ролята на Анна Каренина
Продължителност: 2 часа и 40 минути (с антракт)

Информация и билети на сайта на Театър София