„Емигрантски рай“ е от онези постановки, които не могат да те оставят безразличен. Има нещо в самосъзнанието ни като народ, което откликва на емигрантите, разбива преградите на душата ни и ни вкарва в реалността им. Театър, чиято главна цел е да накара зрителя да чувства, а смисълът ще дойде след края, когато купонът свърши.
Очаквах „Емигрантски рай“ да не е мой тип пиеса. Не харесвам темата за емигрантството в театъра, защото тя често е изразена чрез пошлост, сякаш авторът трябва да унижи емигранта, да го нарочи за прост, да изкара всички недостатъци на показ. Димитър Динев не прави това. Самият той е емигрант и живее във Виена. Пише на немски и заради това в програмата, под неговото име, стои още едно – на преводачката Гергана Фъркова.
Постановката започва с един починал строителен работник, който се опитва да премине към отвъдното. Той не е допуснат, поради липса на средства, и остава да витае около своето оплакване. Повикана е оплаквачка (Мила Банчева) и колегите – също емигранти. С изпитите чаши алкохол душите им се разтварят и всеки започва да разказва историята си. А техните истории са нещо, с което наистина можем да сме съпричастни.
С напредването на действието се зараждат интриги, историите се натрупват, създава се една картина на емигрантския живот, който въобще не е рай. И тук вече разбираме защо, от самото начало, стилистиката на действието ни напомня за нещо адско. От демоничните фигури, които обикалят сцената, до пазителя на отвъдното – всичко ни кара да усещаме, че емигрантите са затворени в един малък ад. Сцената е покрита с пръст, сякаш някъде до нея току-що са изкопани гробове. Не за починалия… за всички.
Те усещат това. Не виждат спасение освен в алкохола, купонясването и забавата. И тук се включва оркестъра на сцената, танците се завихрят, пият се литри ракия, а всеки се обяснява в любов на оплаквачката. Мила Банчева(“Анна Каренина”) отново впечатлява с талант и владее сцената през голяма част от постановката. Актьорите заслужават възхищение заради невероятния синхрон, който притежават, както и заради искреността в очите, когато споделят животите си.
“Емигрантски рай” е постановка, която е въздействаща, защото не е нито райска, нито е само за емигранти. Тя е за всеки човек, останал сам сред хората, който търси спасение от болката. А спасението за емигрантите може да е забавно за гледане, но по никакъв начин не е раят. То е поредното лице на ада. Поставено на сцена може би ще го изобличи в живота на зрителя. И може би ще го избави.
ЕМИГРАНТСКИ РАЙ
от Димитър Динев
Превод: Гергана Фъркова
Режисьор: Катя Петрова
Сценография и костюми: Петя Караджова и Борис Далчев
Композитор: Христо Йоцов
Хореограф: Анна Пампулова
Фотограф: Гергана Дамянова
Участват: Ирина Митева, Мила Банчева, Михаил Милчев, Невена Калудова, Николай Димитров, Пламен Манасиев, Росен Белов, Юли Малинов, Юлиян Рачков, музикантите Мариан Минчев, Преслав Банков, Станислав Мойнов
Музиканти: Мариан Минчев (акордеон), Преслав Банков и Станислав Мойнов (тромпет) и Николай Димитров (тъпан).
Продължителност: 1 час и 30 минути
Add a Comment