Наскоро попаднах на ежегодната анкета на “Литературен вестник” за театралните събития на 2019. На театрални критици и дейци са зададени 3 въпроса за изминалата година. Ако ви е интересно какви са отговорите им, може да ги прочетете тук.
Аз също ще отговоря на тези въпроси, защото смятам, че има какво да кажа, а и мога да дам един малко по-различен поглед към случващото се на родната театрална сцена.
1. Кои са според Вас събитията на театралната 2019?
Първо нека започнем с това, че няма да сведа значението на театрално събитие до изреждане на постановки, които смятам за добри. За щастие, на родната сцена се прави и добър театър и все още появата на добра постановка не е станала събитие (и слава богу).
Ще споделя два вида събития: едните са представления без аналог на родна сцена (повечето – чужди), които са показали нещо истински ново и неповторимо на българската публика. Другите са представления, постигнали едно наистина високо ниво за българската сцена, което много рядко виждаме, но заедно с това са оставили много у всеки, който ги е гледал.
Започваме в самото начало на годината с „Бродски/Баришников“ – разтърсващ моноспектакъл, който по неподражаем начин обедини изкуството на двама гении и промени начина, по който гледам и на двамата, на остаряването, на смъртта, на поезията и живота. (струваше си)
Годината мина под патронажа на Пловдив 2019, който позволи на две грандиозни постановки да видят бял свят. „Одисей“ на Драматичен театър Пловдив (в София на 03 и 04 февруари) и „Братя Карамазови“ на Народен театър „Иван Вазов“ са заслужили определението събития. Първата с невижданите си висоти откъм техническо осъществяване и новаторство. Втората – с грандиозния си мащаб откъм сцена, идеи и брилянтните изпълнения на целия състав. (Вижте 30-минутното ми видео-ревю за „Братя Карамазови“)
Пролетта ни дари още и с прочита на „Трубадур“ на Софийската опера, който истински ме впечатли с величието и естетиката си, както и с много добри изпълнения в единия от двата състава.
Не мога да пропусна и „Празникът“ в Малък градски театър „Зад Канала“, където Явор Гърдев и трупата на театъра постигат нови театрални висоти и създават един перфектно реализиран шедьовър, който ще е мяра за много бъдещи постановки.
През лятото се радвахме на още събития, които Пловдив 2019 ни предложи. Две от тях са заслуга на Пловдивската опера – прекрасната опера „Орфей и Евридика“ от Глук, която ни възхити с изящната си сценография, нежните си изпълнения и плени изцяло публиката си. Другото е гостуването на Хосе Кура, който изпълни за една единствена вечер незабравимия си Отело на Античния театър в Пловдив и безспорно ни доказа защо е смятан за най-добрия (оперен) Отело на нашето време.
Като заговорихме за Античния театър няма как да пропусна събитие, което може би е без световен аналог – стихията „Медея“. Едно представление, което продължи, когато сцената и времето отказаха да се подчиняват на актьорите, и ни показа, че Снежина Петрова наистина е достойна да изпълнява Медея в ролята на живота си (засега). Тя несъмнено заслужи поклон до земя. (Вижте реакцията ми след Медея)
Пак в Пловдив е следващото истинско събитие на годината – любимият ми One Dance Week. Тази година в рамките на 5 седмици видяхме някои от върховете на световното танцово и театрално изкуство. Най-любимо за мен си остана „гага кръщението“ на родната ни сцена с „Chapter 3: The brutal journey of the heart“. Това възхитително танцово изпълнение ме накара да бъда безкрайно влюбен в рамките на скромния час, в който продължи, и да почувствам тялото си по съвсем нов начин. Браво, Шарон Еял и браво One Dance Week! (Повечето от другите представления също бяха много добри, а тази година ще видим отново спектакъл на Димитрис Папайоану, който е гений отвъд тази вселена – просто го гледайте).
Едно събитие от хората, за хората и за статистиката – “100% Пловдив” ни показа поезията в математиката и силата на индивида в обществото. На сцената излязоха 100 пловдивчани, които споделиха отговорите на привидно прости въпроси и с това разкриха неподозирани дълбини у всеки от зрителите.
Следващото събитие – за първи път мюзикълът „Клетниците“ на родна сцена! Да, той безспорно заслужава да бъде наричан най-добрия за всички времена и определено е моят нов любим мюзикъл. Истински вдъхновяващо, разчувстващо и много качествено изпълнение на Софийската опера и целия състав на „Клетниците“
Събитие е и юбилеят на един от най-големите гении на родна сцена – Мариус Куркински, който създаде и великолепен сборен моноспектакъл по този повод. Не мисля, че имаше по-добър начин да го отпразнуваме.(вижте моето видео ревю за Мариус Куркински – 50 години в прегръдките на театъра)
За нещастие, няма как да не спомена и трагичните събития на 2019 – загубите на Йосиф Шамли, Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова натъжиха всички и оставиха неизлечима рана. Дано сега те играят на една по-добра сцена.
2.Как бихте определили театъра и театралния живот в България през 2019?
Театралният живот през 2019 беше все по-активен и по-активен. Чрез финансирането на Пловдив 2019 се даде зелена светлина на много нови проекти. За нещастие, това доведе до много по-голямо количество спектакли, но много малко истински постижения откъм качество. Новият сезон 2019/2020 е най-преситеният с нови представления, който съм виждал, и може би тенденцията към количество ще се запази. Надявам се това да се отрази на качеството, а и на интереса на публиката.
3. Какъв театър бихте искали да гледате през 2020?
Театър, който преди всичко е качествен. Театър, който има ясна и силна идея и цел, която знае как да постигне с изразните средства на театъра. Искам да видя театър, който изисква все повече и повече от публиката, вместо да ѝ предлага безсмислени забавления. И не на последно място, искам театър, който може да променя животи – той се прави с всичко изброено по-горе и с много любов и смелост. И немалко безразсъдство – точно като на някой театрален герой.
Add a Comment