2019-та отмина, но остави след себе си незабравими представления. Театър, танц, опера, стихия, статистика… вижте кои са истинските театрални събития за 2019.
Януарските театрални премиери
Зорба, синът, цигулар и караконджул влизат в едно кафе с претенция. Това не е началото на виц, това е театралното начало на годината. Вижте защо.
Топ 5(+2) спектакъла от „Сцена на кръстопът“, които не са за изпускане
След 2 дни започва „Сцена на кръстопът“, която ще зарадва Пловдив с най- доброто от изминалия сезон.
Подбрал съм 5 страхотни постановки, които не трябва да пропускате за нищо на света.
Тетрални премиери за март 2019
Премиерите през март са повече от интересни. Нови постановки на Явор Гърдев и Бина Харалампиева. Стефан Мавродиев отново в главна роля, балет по музика на Панчо Владигеров и две болезнено актуални постановки. Прочетете кои са те.
Договор 2019
“Договор 2019” е пиеса за модерния свят, където всеки постоянно е наблюдаван. В нея ще видим какъв ефект има постоянното наблюдение в работна среда и как то влияе на отношенията между две жени и личните им животи.
Защо очаквам с нетърпение: Майк Бартлет е един от най- талантливите съвременни драматурзи. Той може да уцели наболелите теми на днешното общество и от тях да създаде наистина вълнуващи пиеси, които остават с нас дълго след като сме ги гледали. Неговият “Петел”, поставен в Младежки театър, искрено ме развълнува и няма да пропусна “Договор 2019”.
Дати: 8ми и 22ри март, 5ти и 24ти април
Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие
ПС. Вече гледах „Договор 2019“ и съм искрено впечатлен. Повече тук.
Легенда за езерото
“Легенда за езерото” е балет върху произведенията на Панчо Владигеров, с който Софийска опера и балет отбелязва 120 години от рождението му. Хореографията и либретото са изцяло авторски и дело на Донвена Пандурски. В този балет се разказва за любовта между Езерното момиче и Княза, както и за Жената войн, която иска да застане между тях.
Защо очаквам с нетърпение: Смятам, че съставът на Софийска опера и балет е възхитителен и всяко едно балетно представление, което съм гледал там, ме е оставяло доволен. Няма да пропусна “Легенда за езерото”, защото съм сигурен, че ще присъствам на прекрасен балет.
Дати: 15ти и 16ти март от 19:00ч и 17ти март от 16:00ч
Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие
Съгласие
“Съгласие” в Театър София е още една пиеса за модерния свят, в който живеем – този път за отношенията между младите в един свят с променящи се ценности и губещ се смисъл. Написана от Нина Рейн и поставена за първи път през 2017, пиесата става хит на Бродуей.
Защо очаквам с нетърпение: Този сезон е много силен за Театър София, а сега имаме шанс да видим по – младите актьори от трупата им в постановка, която се занимава с проблемите на заобикалящия ни свят.
Дати: 15ти и 28ми март, 5ти и 23ти април
Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие
PS. „Съгласие“ беше разтърсваща и не бива да я пропускате. Повече тук.
Аз, Фойербах
“Аз, Фойербах” е пиеса за последната игра на един велик актьор, който е дал целия си живот на сцената и сега ни го разказва за последен път.
Защо очаквам с нетърпение: Последната пиеса, режисирана от Владимир Люцканов – “По – студено от тук”, беше невероятна, а Стефан Мавродиев все още е един от култовите актьори на българска сцена и е време да има спектакъл, в който той да поеме главната роля.
Дати: 14ти и 22ри март
Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие
„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“
„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ е втората пиеса на Яворов, която е повлияна от Ибсеновия начин за писане, като остава далечна от народните мотиви, преобладаващи в българските пиеси от това време. Може да прочетете повече за “Когато гръм удари…” в откъс от книгата на Михаил Неделчев тук.
Защо очаквам с нетърпение: Бина Харалампиева събира голяма част от състава на “Лисичета” отново на сцена и, честно казано, тези хора просто не могат да правят лош театър (или аз не съм виждал доказателства за обратното). За нас остава да се радваме, че имаме възможността да сме сред зрителите им.
Дати: 26ти март, 2ри, 6ти, 16ти и 23 април, 2ри и 10ти май
Повече информация, програма и билети
Празникът
“Празникът” е филм, режисиран от Томас Винтерберг и написан от Могенс Руков и Бо Ерхард Хансен, адаптиран за сцената от Дейвид Елдридж. В постановката се разказва за Хелге (Иван Бърнев), който празнува рождения си ден в семейния хотел и бива обвиняван в какво ли не от семейството си. Това е една много черна комедия и със сигурност няма да е за хората със слаби сърца.
Защо очаквам с нетърпение: Явор Гърдев е невероятен режисьор, а този сезон може би ще е най- силният му до сега. Иван Бърнев направи феноменална роля в “Дивата патица” и дори без нея е твърдо в списъка ми на любими актьори, а останалата част от актьорските състав въобще не му отстъпва. Чакам с нетърпение.
Дати: 29ти и 30ти март, 4ти, 12ти и 23ти април
“Законът на Архимед” в Малък градски театър ”Зад канала”
Излязох разочарован от залата на Малък градски театър ”Зад канала”. “Законът на Архимед” е добра пиеса по почти всички критерии. В нея се разкриват последствията на един мил жест, който отключва поредица от съмнения и води до масова истерия. Дотук добре. След това идва разочарованието.
“Законът на Архимед” е написана през 2011 година от Жузеп Мария Миро и не след дълго е открита и преведена от Нева Мичева. Пиесата определено изпреварва времето си. Тогава Фейсбук не е бил експлоатиран така както сега. Учениците на са прекарвали по цял ден в Инстаграм. Туитър не е бил царят на кратката поетична форма и любимо хоби на държавни глави. Не модерността е слабата част на тази пиеса. Какво тогава?
Актьорите, предвождани от Пенко Господинов, се справят брилянтно в пресъздаването на съмненията и безизходността на положението. Ирини Жамбонас и Михаил Мутафов са отражение на чувствата на зрителя, а Христо Пъдев е като диво куче в ролята на полудяващия от съмнение баща. Музиката е точно на място. Сцената и костюмите са по детски невинни – все пак действието се развива в съблекалнята на детски басейн. Режисурата на Стилиян Петров е елегантна и си позволява съвсем леки ексцесии, които са толкова добре издържани и на място, че без тях действието би било кухо.
Какво точно не ми хареса тогава?
Не ми хареса, че в 1 час и 5 минути (ох) се създава сюжет за невероятна пиеса, която може да ни кара да усетим какво е един човек да бъде погрешно осъден само заради съмнения. Пиеса, която може да ни представи сцена на масова психоза – тълпа, която подивява и иска мъст само заради съмнението, че най-ценното в живота им, детето, може да е изложено на опасност. Тази пиеса свършва преди да ни представи всичко това. Чудех се дали е станало време за антракт, а всъщност беше дошло време за края. Публиката имаше нужда от помощ, за да разбере, че е дошло времето да ръкопляска на брилянтното изпълнение на актьорите.
Някои биха казали, че зрителят сам трябва да довърши пиесата, да прецени как би свършила за него – интелигентни хора сме. Но аз не приемам това, защото е неуважително. Не само към публиката – ние сме виждали много лош театър. Тъжно ми е за актьорите. Те получават истински, интригуващи персонажи и конфликт, който повечето пиеси не успяват да създадат. Те имат публика, която седи на ръба на седалките и после…. нищо. Объркване и аплодисменти. Никога не се разочаровам от слаби пиеси, само от пропилян потенциал. Интересно ми е какво казва Жузеп Мария Миро за решението си да спре пиесата в точно този момент.
За финал – признавам, че все пак бих препоръчал пиесата… стига да сте съгласни с нейния неочаквано бърз край. По-подходящо заглавие би било “Законът на льо Бон”, но той не е толкова известен като учен. Като пионер на социалната психология той би бил по- подходящо име за масовата психоза, която обхваща родителите. Само аз бих запомнил пиесата като “Законът на Зайгарник” – той твърди, че незавършените неща оставят най-ярка следа. Да видим.
Законът на Архимед
от Жузеп Мария Миро
Режисьор: Стилиян Петров
Сценография: Венелин Шурелов
Музика: Мишо Шишков – син
Костюми: Елица Георгиева
Превод: Нева Мичева
Фотограф: Венелин Шурелов
Продължителност 1 час и 5 минути
Участват:
Ирини Жамбонас
Пенко Господинов
Петър Калчев
Христо Пъдев
Информация и билети на сайта на Малък градски театър „Зад Канала“
“Килър Джо” в Малък градски театър „Зад канала“
“Килър Джо” е пиеса, която се развива в гетото на каквото е останало от дивия запад през 21 век. Макар и написана през 1993 г., тя звучи модерно, защото човешката глупост, злоба и упадък никога не остаряват. Това не означава, че е лоша пиеса – точно обратното – взима най- лошото от човека в най- долните прослойки на обществото, излага го на показ и прави от него злато с кървав оттенък.
Снимка: Иван Дончев/Малък градски театър
Да започнем с неангажиращо изреждане на някои прости думички:
отцеубийство, инцест, килъри, кока, курове
Ако прочитането на някоя от тях ви отвращава “Килър Джо” не е за вас.
Постановката се върти около няколко Тексаски селяни, познати още като rednecks. Потници, къси панталонки от рязани дънки и татуси са костюмите, които перфектно прилягат на действащите лица. Самият Килър е облечен в черно и прилича на смъртта надвиснала над сцената. Мястото на действието е по-близо до кухня със затворнически душове отколкото до истински дом. Сценографията е стилна, студена и перфектно подхождаща на характера на един килър.
Синът се завръща вкъщи с благата вест, че му трябват пари, за да си плати дълговете към местния бос и, видиш ли, майка му е виновна, защото е откраднала коката му, за да си купи Голф. И без това той и бащата (отдавна разведен) я мразят в червата – защо да не наемат Килър Джо да я убие, за да вземат застраховката ѝ живот? Идеята е приета от новата жена радушно и единствената, която има нужда от убеждаване е дъщерята Доти. След срещата с Килър Джо животът им е променен завинаги.
Снимка: Иван Дончев/Малък градски театър
С това се заражда постановка изпълнена с вулгарност, незачитане на човешкия живот и злодейства от най-различен характер. Истински трилър с неочаквани обрати и черен хумор, перфектно режисиран от Стайко Мурджев така, че да публиката да се смее с половин уста, докато още не се е съвзела от шок. А шокиращи действия има предостатъчно – броят на възмутените хора излизащи от салона е доказателство за това.
Не ме разбирайте погрешно – “Килър Джо” не е пиеса, която харесвам, защото е черна, вулгарна, извратена и шокираща. Харесвам я защото от всичко това е изградена една адски добра постановка, която ни показва един съвсем различен начин на живот. Персонажите претърпяват развитие, актьорската игра е на много високо ниво, а сценичният бой режисиран от Станислав Генадиев е един от най-добрите, които съм виждал. Ако сте фенове на Мартин Макдона, тази постановка със сигурност ще е по вкусът ви.
Снимка: Иван Дончев/Малък градски театър
Стоманеният подиум е изцапан с кръв на края на постановката, а името „Килър Джо“ е извоювано. А нас вас ви трябва само смелостта и свободомислието да застанете пред нея освободени от предразсъдъци. И ако не е станало ясно – да не водите мама на театър.
„Килър Джо“
от Трейси Леттс
Режисьор: Стайко Мурджев
Сценография: Марина Райчинова
Музика: Станислав Генадиев
Костюми: Марина Райчинова
Превод: Любов Костова
Хореограф: Станислав Генадиев
Участват:
Малин Кръстев
Анастасия Лютова
Луиза Григорова – Макариев
Стоян Младенов
Георги Кацарски
Продължителност: 1 час и 30 минути