Топ 5(+2) спектакъла от „Сцена на кръстопът“, които не са за изпускане

Остава съвсем малко до началото на театралния сезон, което ще бъде отпразнувано с поредното издание на пловдивския фестивал „Сцена на кръстопът“. Тази година отново ще можем да се радваме на най-доброто от миналия театрален сезон, а откриващите спектакли ще са две изцяло нови премиери на Драматичен театър Пловдив.

Като прилежен театрален любител съм приготвил списък с 5 постановки, които не трябва да пропускате, подредени по напълно случаен начин. Разбира се, най-хубаво ще е да гледате всичко, но не всеки може да си го позволи, а и за нещастие някои от постановките са по едно и също време.

Развратникът

15-и септември, Голяма сцена

“Развратникът” ми е една от любимите постановки за миналия сезон заради неподправения чар на Ириней Константинов като Дени Дидро и великолепното изпълнение на Лилия Маравиля като многоликата мадам Тербуш. В нея се разискват въпроси за любовта и страстта, а забавлението е гарантирано за вас и вашата половинка, защото това е постановка, която се гледа най- добре по двойки. 

Все още си спомням настроението, в което бях след като излязох от Театър София и искрено ви пожелавам да дадете шанс на “Развратникът”, защото много рядко излизам толкова доволен от постановка. Срам, не срам признавам, че съм я гледал само веднъж от премиерата, и чак на 15-и септември ще го направя за втори. 

Между другото, писал съм и ревю за “Развратникът”. Прочетете го. 

Спускане от връх Морган

17-и септември, Камерна сцена

“Спускане от връх Морган” гледах още на 3-то представление, когато с учудване забелязах нещо, което много рядко се случва толкова рано в живота на пиеса в Народен театър „Иван Вазов“ – имаше поне 15 незаети места. Напълно необяснимо за мен, защото след края бях сигурен, че това е една от най-добрите постановки за сезона.

Тогава го нямаше този блог и нямаше как да изсипя един куп похвали по неин адрес. Да, славата на “Спускането” дойде след наградите АСКЕЕР (напълно заслужени) и това може само да ме радва. В нея, освен брилянтните роли на Валентин Ганев, Параскева Джукелова и Илиана Коджабашева, си личи геният на Артър Милър. Той ни показва много истини за това как обичаме и какво сме готови да преглътнем в името на любовта. 

“Спускането” е история за един мъж, който има две жени и две семейства. Още повече – той обича и двете, те него – също. Инцидент разкрива двуженството му и всички се събират в болницата, докато той се възстановява физически, но става свидетел на разпадането на двата си живота. Смислена на много нива и особено емоционална драма за всеки, който поне веднъж е обичал през живота си. Просто я гледайте, ще останете изумени. 

Приятно ми е, Ива

12-и септември, Куклен театър

“Приятно ми е, Ива” порази като гръм софийската публика и критика. Това е един моноспектакъл, който е по-близък до стендъп комедия, отколкото до традиционния моноспектакъл върху художествено представление. В него Ива разказва за живота си, което всъщност не звучи никак добре като описание на един толкова приятен спектакъл.

Разказите на Ива са нещо повече от едно нормално споделяне на бит и проблеми – в тях има множество преплетени истории, разказани с много сърце и в тях си личи таланта на Ива като актриса и като разказвач. От началото, в което несигурно пристъпва зад микрофона до момента, когато просто ей така, на шега, кара цялата, ама наистина цялата, публика да затихне след едно спиращо дъха представление в представлението. 

Сигурен съм, че с времето Ива е променила спектакъла си и той се е развил в неочаквани посоки именно заради реакциите на публиката и заради цялата обич, която е получила на сцената на Театър 199. Това означава, че ще гледате различно представление от това, което гледах на премиерата. Едно знам със сигурност – при всички случаи ще гледате нещо много добро.

Арсеник и стари дантели

19-и септември, Голяма сцена

“Арсеник и стари дантели” е класика в комедиите. В нея всеки зрител ще бъде възнаграден с много смях, но само ако има търпението да се запознае с всичките причудливи персонажи, изникващи на сцената. Да, тук на шега лелки отравят гостите си, докато единият им племенник се мисли за Теодор Рузвелт. Другият е театрален критик, а третият е завърнал се сериен убиец.

Множество смешни ситуации ще забъркат тези герои, а публиката ще се върне в едни стари времена, изпълнени с носталгията на добрите класически английски комедии, които гледахме отново и отново по телевизията. Забавление за цялото семейство и едни прекрасно прекарани 2 часа. Можете да прочетете малко повече в ревюто ми точно тук.

Празникът

14-и септември, Голяма сцена

Започвам с едно признание – опитах се да запиша видео ревю за “Празникът” още след премиерата му и след шестия ми пълен провал реших да поотложа за някое друго време. Нито един мой опит не беше достатъчно добър за това култово представление.

“Празникът” не е от леките постановки, макар и на много моменти да е толкова увелкателен, че чак хипнотизира зрителя със забавлението, което се случва на сцената. Зад него се промъква истински смазващата история на едно семейство, чието минало се разкрива точно на най-големия му празник.

Хелгар празнува 50-и рожден ден и кани цялото семейство. Синът му идва с признание – Хелгар многократно е насилвал децата си, което е довело до самоубийството на едно от тях.

Това е само началото на “Празникът”, а каква е истината и какво се крие зад признанията на персонажите, ще може да разберете само след като смело посетите представлението. В него има моменти, които никога няма да могат да се изтрият от паметта ви и други, които ще натоварят съзнанието ви твърде много, за да бъдат запомнени. Всичко това под невероятно стилната режисура на Явор Гърдев и изпълнението на истински сплотената и талантлива трупа на МГТ “Зад Канала”. Ако сте със слаби нерви – пропуснете и не поглеждайте назад. Ако сте смели и издържате на брутални, истински и неподправени истории – точно тази не трябва да я пропускате за нищо на света.

А защо в заглавието пише 5(+2)?

Защото в откриващите вечери на фестивала ще се състоят две премиери на Драматичен театър Пловдив – “По-полека” на голяма сцена (в копродукция с Младежки театър “Н. Бинев” София) и “Слава” на камерна сцена. 

За тях все още не мога да кажа нищо, но съвсем скоро ще ги гледам, а отзивите няма да се забавят.

Билети може да закупите онлайн или на касата на ДТ Пловдив