Есента дойде и с нея се завърнаха културните събития. Театралният сезон е в бурното си начало, изпълнено с премиери и мерки за връщане (и опазване) на публиката в салоните.
Докато смогна с новите премиери, съм подготвил 5 страхотни заглавия от третата част на София Филм Фест 24 – есен. Пропускам услужливо поредните похвали за „Паразит“ и „Фарът“, които определено си заслужават гледането, но вие вече знаете това.
Първият от моите не чак толкова популярни фаворити е…
“Папиша”
“Папиша” е историята на младо и свободолюбиво момиче, което се опълчва срещу терора в Алжир чрез дрехите, които шие.
Краят на 90-те години е, цари гражданска война. Екстремисти упражняват насилие върху жени, които отказват да носят хиджаб. Една от тези жени, близка на главната героиня, бива убита посред бял ден. След тази трагедия младата Неджма решава, че ще постави модно шоу в университета, в който учи.
Това е филм, който ме изненада с човечността и емоционалността си, както и с красивия начин на заснемане. Кадрите са като рисунки, а действието – динамично и увлекателно. Във филма главна тема са правата на жените в Алжир и арабския свят (или липсата им). Въпреки трагедиите и зверствата след филма остава усещане за непримирима надежда.
“Синът”
“Синът” разказва за сплотено семейство, което се изправя пред една от най-страшните заплахи – тази за живота на малкия им син.
Екстремисти откриват огън по колата и раняват малкия син на семейство Бен-Юсеф. Той е откаран в болницата, където след операция е стабилизиран, но се налага трансплантация на нов черен дроб. След като родителите са тествани за съвместимост се оказва, че Фарес всъщност не е биологичен баща на момчето и така започва търсенето на алтернативи.
“Синът” е не само коментар върху политическата система в Тунис и Либия. Той е и силен психологически трилър, в който безизходицата тласка родителите към все по-отчаяни действия, показвайки тяхното нарастващо отчуждение (с което ми напомня за брилянтния ”Раздяла” на Асгар Фархади).
“Шарлатан”
“Шарлатан” е новият филм на Агнешка Холанд, който идва година след силния “Господин Джоунс”. В него се разказва за лечителя Ян Миколашек, който лекува като анализира урината на своите пациенти. Този неортодоксален метод го прави удобна мишена за комунистическия режим в Чехословакия след внезапната смърт на президента Запотоцки.
“Шарлатан” е филм за преживяването на човек, набеден за жертва по време на тоталитарен режим, но и за човек, надарен с невероятна дарба да помага. Силният му порив да лекува се разраства с годините. Подтик, който се превръща в комплекс за месия, а лечителят може би е готов на всичко само и само, за да се върне към спасяването на хора.
“Господ съществува, името ѝ е Петруния”
“Господ съществува, името ѝ е Петруния” гледах още, когато спечели наградата LUX, и бях страшно изненадан от това колко добре заснет, написан и изигран е. В него се разказва за Петруния, която напук на безволевия си характер и живот без каквито и да е постижения, се хвърля за кръста на Йордановден и го изважда. Този нейн подвиг става известен на всички в Македония, но навлича много проблеми, главно защото жена не може да се надпреварва с мъжете за кръста, камо ли да го извади от водата.
Това е може би най-добрият “феминистки” филм, който съм гледал. Той не попада в клишетата на захаросания наратив, а ни показва историята на една съвсем обикновена жена, попаднала в свят, доминиран от мъжкото мислене, което я задушава и иска да ѝ отнеме малкото завоювано достойнство. С удоволствие бих го гледал отново – благодарение на София Филм Фест е достъпен безплатно онлайн.
“Извинявайте, че не ви намерихме”
“Извинявайте, че не ви намерихме” е последният филм на Кен Лоуч, с който той ни представя тъмната страна на днешния фрийлансърски свят.
Рики започва нова работа като доставчик във фирма, базирана на франчайзинг. Така той е подведен да мисли, че може да работи за себе си и да изкарва пари в зависимост от работата, която върши. Скритите (и явните) условия на фирмата се натрупват главоломно и новата му работа започва да разрушава вече затрудненото му семейство. Така той се озовава в сценарий, който го оставя с все по-малко възможности и ни показва колко е възможно да станеш роб през 21 век.
Това бяха 5-те, които филма, които ме впечатлиха най-много. До края на фестивала ми остава да гледам “Бащата” и “За безкрайността”. Те са дело на режисьори, които са извоювали безрезервното ми доверие, и съм сигурен, че и двата филма няма да ме разочароват.
Add a Comment