“Стари времена“ ще бъде една от най-потайно брилянтните постановки на сезона. Тя е повече игра на сенки, отколкото сюжет, но със силата да промени възприятията на зрителите и да ги кара да се съмняват в спомените си.
Фотография:©Темелко Темелков/Сатиричен театър
Написана през 1971г. от нобеловия лауреат Харолд Пинтър, “Стари времена” е част от неговите пиеси на паметта. В нея се разказва за двамата съпрузи Ана (Албена Павлова) и Дийли (Димитър Банекин), които чакат гостенка – старата приятелка на Ана, Кейт (Ана Вълчанова), с която не са се срещали от 20 години , а Дийли дори не познава. След идването ѝ тримата започват да споделят минали случки, които са променени до неузнаваемост от изминалите години.
Това е пиеса, в която сюжетът не е водещ, а силата е изцяло в развитието на персонажите. Текстът е написан по много интелигентен начин и винаги води зрителя за носа. Спомени, разказани в началото, приемат съвсем друг оттенък след като разговорът продължи. Веднага щом си създадем впечатление за някой от героите друг разказва собствената си версия на събитията и отново се чудим на кого да вярваме и какво е истина.
Сцената е сива, а костюмите се сливат с нея, за да подсилят чувството на призрачност. В началото на постановката съпрузите са спокойни, лежерно седят в стаята си, а към края всеки от героите на моменти преиграва – неочаквано за зрителя, но напълно на място за всеки от персонажите, загубили чувство за реалност. Режисьорът Николай Младенов се е справил много добре в пресъздаването на смущаващата пиеса на Пинтър.
В един момент Ана и Кейт разказват сякаш един и същи спомен от един и същи живот. Ана позволява на Кейт да заема (или краде?) бельото ѝ и така личностите им се съединяват, споделят част от същността си и се разделят. Докато гледах това нямаше как да не си спомня за “Персона” на Ингмар Бергман и ми е чудно доколко Пинтър се е вдъхновил от филма, създаден 5 години преди пиесата.
Фотография:©Темелко Темелков/Сатиричен театър
Постановката завършва с един затихващ дъха монолог на Ана и после – нищо. Зрителят е захвърлен в реалния свят без да знае какво се е случило току-що. Публиката се чуди дали да ръкопляска, а когато го прави, е без особен ентусиазъм. След една кратка нощна разходка из София, с отраженията, следващи ме в тъмните витрини, “Стари Времена” все още си играе с възприятията ми за реалност. Започва да ми се иска да бях аплодирал по-силно. Може би след време ще си спомням, че съм.
„Стари времена“
от Харолд Пинтър
Превод Галина Томова-Станкева
Постановка Николай Младенов
Сценография Чайка Петрушева
Музика Мартин Каров
Фотограф Темелко Темелков
Участват Димитър Баненкин, Албена Павлова, Ана Вълчанова
Продължителност 1 час и 15 минути