Дойде началото на най- вълнуващият театрален фестивал в столицата – „Световен театър в София“. Тази година ще имаме възможност да се насладим на неговото 13то издание, което ще предложи по нещо за всеки театрален любител. Вижте пълната програма и причините ми да посетя всяко от представленията.

Премиерите през март са повече от интересни. Нови постановки на Явор Гърдев и Бина Харалампиева. Стефан Мавродиев отново в главна роля, балет по музика на Панчо Владигеров и две болезнено актуални постановки. Прочетете кои са те.

Договор 2019

“Договор 2019” е пиеса за модерния свят, където всеки постоянно е наблюдаван. В нея ще видим какъв ефект има постоянното наблюдение в работна среда и как то влияе на отношенията между две жени и личните им животи.

Защо очаквам с нетърпение: Майк Бартлет е един от най- талантливите съвременни драматурзи. Той може да уцели наболелите теми на днешното общество и от тях да създаде наистина вълнуващи пиеси, които остават с нас дълго след като сме ги гледали. Неговият “Петел”, поставен в Младежки театър, искрено ме развълнува и няма да пропусна “Договор 2019”.

Дати: 8ми и 22ри март, 5ти и 24ти април

Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие

ПС. Вече гледах „Договор 2019“ и съм искрено впечатлен. Повече тук.

Легенда за езерото

“Легенда за езерото” е балет върху произведенията на Панчо Владигеров, с който Софийска опера и балет отбелязва 120 години от рождението му. Хореографията и либретото са изцяло авторски и дело на Донвена Пандурски. В този балет се разказва за любовта между Езерното момиче и Княза, както и за Жената войн, която иска да застане между тях.

Защо очаквам с нетърпение: Смятам, че съставът на Софийска опера и балет е възхитителен и всяко едно балетно представление, което съм гледал там, ме е оставяло доволен. Няма да пропусна “Легенда за езерото”, защото съм сигурен, че ще присъствам на прекрасен балет.

Дати: 15ти и 16ти март от 19:00ч и 17ти март от 16:00ч

Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие

Съгласие

“Съгласие” в Театър София е още една пиеса за модерния свят, в който живеем  – този път за отношенията между младите в един свят с променящи се ценности и губещ се смисъл. Написана от Нина Рейн и поставена за първи път през 2017, пиесата става хит на Бродуей.

Защо очаквам с нетърпение: Този сезон е много силен за Театър София, а сега имаме шанс да видим по – младите актьори от трупата им в постановка, която се занимава с проблемите на заобикалящия ни свят.

Дати: 15ти и 28ми март, 5ти и 23ти април

Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие

PS. „Съгласие“ беше разтърсваща и не бива да я пропускате. Повече тук.

Аз, Фойербах

“Аз, Фойербах” е пиеса за последната игра на един велик актьор, който е дал целия си живот на сцената и сега ни го разказва за последен път.

Защо очаквам с нетърпение: Последната пиеса, режисирана от Владимир Люцканов –  “По – студено от тук”, беше невероятна, а Стефан Мавродиев все още е един от култовите актьори на българска сцена и е време да има спектакъл, в който той да поеме главната роля.

Дати: 14ти и 22ри март

Повече информация, програма и билети / Фейсбук събитие

„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“

„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ е втората пиеса на Яворов, която е повлияна от Ибсеновия начин за писане, като остава далечна от народните мотиви, преобладаващи в българските пиеси от това време. Може да прочетете повече за “Когато гръм удари…” в откъс от книгата на Михаил Неделчев тук.

Защо очаквам с нетърпение: Бина Харалампиева събира голяма част от състава на “Лисичета” отново на сцена и, честно казано, тези хора просто не могат да правят лош театър (или аз не съм виждал доказателства за обратното). За нас остава да се радваме, че имаме възможността да сме сред зрителите им.

Дати: 26ти март, 2ри, 6ти, 16ти и 23 април, 2ри и 10ти май

Повече информация, програма и билети

Празникът

“Празникът” е филм, режисиран от Томас Винтерберг и написан от Могенс Руков и Бо Ерхард Хансен, адаптиран за сцената от Дейвид Елдридж. В постановката се разказва за Хелге (Иван Бърнев), който празнува рождения си ден в семейния хотел и бива обвиняван в какво ли не от семейството си. Това е една много черна комедия и със сигурност няма да е за хората със слаби сърца.

Защо очаквам с нетърпение: Явор Гърдев е невероятен режисьор, а този сезон може би ще е най- силният му до сега. Иван Бърнев направи феноменална роля в “Дивата патица” и дори без нея е твърдо в списъка ми на любими актьори, а останалата част от актьорските състав въобще не му отстъпва. Чакам с нетърпение.

Дати: 29ти и 30ти март, 4ти, 12ти и 23ти април

Повече информация, програма и билети

“Лунните деца” е постановка за група студенти, които живеят заедно в последната си година на обучение. Те споделят тревогите и мечтите си докато отказват да са подвластни на заобикалящия ги свят и бушуващата Виетнамска война. Това е постановка, която събира есенцията на това да си жив, желанията и болките, и ги представя с необузданост, присъща само на младостта.

“Лунните деца” започва на тъмно – с гласовете на децата, които чакат котката им да роди. И със светлината идва началото на история, която може да бъде пренесена във всяко време – дори настоящето. Виетнамската война определя животите на съквартирантите, но те са много повече от огледала на социалната обстановка по време на 60те. Всеки от персонажите е пълнокръвен и незабравим – те съдържат в себе си есенцията на живота и са по-истински от повечето днешни герои. Не само – те са и по-раними без никога да се възприемат като жертви.

Майк и Куути (Юлиян Петров и Александър Хаджиангелов) са най-добри приятели и тандем, който може да засенчи повечето двойки на сцена и на екран. Те са сплотени от неизчерпаемо въображение и играят в синхрон, който ще възхити всеки. Норман(Георги Гоцин) е тихата вода, която се оказва дълбока и може би с по-крайни възгледи отколкото е нужно.

Рут(Ния Кръстева) е в ролята на здравия разум, който понякога се предава под наплива не емоциите. Дик(Ахмед Юмер) е плейбоят, който е самоуверен и иска да спи с всички, включително с гаджето на Боб – Кати(Веселина Конакчийска), която от своя страна се опитва да е в ролята на спасителката, но е подвластна на желанията си. Боб сам се определя като мъртъв отвътре и неговата роля е най-трагичната, най-изискващата от актьора и е изпълнена възхитително от Николай Владимиров.

Шели(Рая Пеева) е стереотипът на хипи момичето от 60те – очите ѝ светят от любовта и надеждата към всичко живо, но привичките и наивността ѝ ни карат да се смеем от сърце. Уилис е хазяинът, изпълнен прекрасно от Стефан Мавродиев, който ни пленява с въображението си. След една негова история Рут възкликва, че това е най- красивото нещо, което е чувала. Една жена зад мен каза същото. Мъри(Вихър Стойчев) е чичото на Боб, дошъл да му донесе най-страшната новина и да се разпадне пред непознатата за него Шели.

Има пиеси, където споменаваме един актьор или няколко, хвалим техните роли, и сякаш забравяме всички останали след време. В “Лунните деца” това не е възможно. Всеки от персонажите, всеки от актьорите е пълнокръвен, жив и не може да бъде забравен ей така. Те са повече хора от хората, които срещаме по улиците.

И ако трябва да сравня “Лунните деца” с нещо, нека да са “Приятели” или “Как се запознах с майка ви” – сякаш тези сериали са естественото продължение на написаната десетилетия по-рано пиеса. Но тук декорите са прости, няма го “Сентрал Перк” – има само врати, през които хората идват за малко и си тръгват завинаги, един антивоенен плакат, хладилник с храна за оцеляване и една маса, под която се сяда по-удобно, отколкото на креслото.

За край мога да кажа само, че “Лунните деца” е постановка за времето в живота на човек, когато детското необуздано въображение лека-полека затихва, сблъсква се с живота и човек бива прекроен по начин, който никога не би могъл да предположи. Младостта се сблъсква със зрелостта, а ние можем само да се дивим пред цялостния портрет на живота, създаден от образите на Рут, Майк, Куути, Норман, Дик, Кати, Боб, Шели, Уилис, Мъри… и нас, зрителите, които сме се смяли с тях, плакали с тях и никога няма да ги забравим.

“Лунните деца”

Автор: Майкъл Уелър
Режисьор и преводач: Мартин Киселов
Сценография: Елица Георгиева
Видео: Момчил Алексиев

Рут – Ния Кръстева
Майк – Юлиян Петров
Куути – Александър Хаджиангелов
Норман – Георги Гоцин
Дик – Ахмед Юмер
Кати – Веселина Конакчийска
Боб – Николай Владимиров
Шели – Рая Пеева
Уилис – Стефан Мавродиев
Мъри – Вихър Стойчев

Продължителност: 2 часа и 15 минути(без антракт)

Информация, програма и билети на сайта на Младежки театър „Николай Бинев“

Принцеса Турандот

Всички знаем за Турандот, принцесата от китайската легенда, която ще се омъжи за мъжа,  отгатнал три гатанки, а ще убие всеки провалил се. Знаем за нея заради операта на Джакомо Пучини, но интересното е, че той се е вдъхновил от пиесата, написана от Карло Гоци – същата, която ще гледаме на първи през февруари. Гостува Драматичен театър “Никола Вапцаров” Благоевград. Премиера за София.

Защо очаквам с нетърпение: младата режисьорка Мария Мачева направи едно феноменално представление, наречено “Майка”, в Драматичен театър Пловдив и заради това скоро няма да пропусна нейна пиеса. Още повече – кой не би искал да види театралния текст, вдъхновил една от най- обичаните опери?

30ти Януари – Благоевград
1ви Февруари – София – Сатиричен Театър
Информация и програма / Билети / Фейсбук събитие

Драконът

“Драконът” е пиеса за властта и робството, чистотата и покварата, героизма и страха, която ще ви порази, замисли и донякъде разруши. Това е историческа, политическа, психологическа и много, много важна за всяко едно общество пиеса. Всеки един от нас трябва да  открие “Драконът” и да се изправи срещу него. Гостува Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна. Премиера за София.

Защо очаквам с нетърпение: “Драконът” е пиеса, която съм гледал в куклен вариант благодарение на ДКТ Сливен и бях искрено впечатлен от първата си среща с този текст. Пиесата, написана от Евгении Шварц през 1944, не само е актуална днес, тя ще бъде актуална винаги или поне докато съществуват властови структури в обществото. В екипа на “Драконът” има много имена, всяко от които би могло, само по себе си, да ме накара да гледам постановка. Вижте ги по – долу и направо взимайте билети, защото скоро няма да има.

11ти(19ч) и 12ти (16ч и 19ч) – Театър София
Информация и програма / Билети / Фейсбук събитие

Изборът на Марта

“Изборът на Марта” е криминално –  любовна политическа комедия. Написана от Жорди Галсеран и преведена от Нева Мичева, с Яна Маринова и Симеон Лютаков в главните роли. Гостува Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна. Премиера за София.

Защо очаквам с нетърпение: Симеон Лютаков беше невероятен в “Едноокият цар” (и не само), а Жорди Галсеран винаги изненадва със своите пиеси. Към тях изпитвам небивало любопитство, защото начинът му на писане е напълно непредвидим и винаги ми оставя едно усещане за преоткриване на театралното изкуство, сякаш за първи път гледам пиеса през живота си.

13ти и 14ти февруари на сцената на Театър Българска Армия
Информация и програма / Билети за 13ти и 14ти / Фейсбук събитие

Лунните деца

“Лунните деца” е пиеса, която разказва за животите на студенти, които живеят в един апартамент в края на 60те. Те споделят надеждите и разочарованията си, търсейки смисъл и бъдеще в един несигурен свят.

Защо очаквам с нетърпение: В “Лунните деца” ще участват някои от най- талантливите млади актьори на Младежкия, които отдавна не сме виждали заедно на сцена. Пиесата звучи съвременно, независимо от това, че е написана през 60 – те и съм почти сигурен, че ще се хареса както на по – възрастните заради периода от историята, така и на по – младите заради темата за порастването и търсенето на смисъл.

12ти и 13ти февруари
Информация, програма и билети на сайта на Младежки театър

Моята скъпа лейди

“Моята скъпа лейди” е пиеса от Израел Хоровиц, в която се разказва за емигрант, който пристига в Париж в търсене на наследството си.

Защо очаквам с нетърпение: Не знам колко общо има с “Пигмалион” или музикалната му интерпретация, но още помня другата пиеса на Хоровиц – “Някъде в този живот…” , която беше изпълнена великолепно от Стоян Алексиев и Емануела Шкодрева. Този път ролите са поверени на Емануела Шкодрева, Мария Стефанова и Михаил Билалов, което би трябвало да е напълно достатъчно за нас да искаме да ги видим в действие.

17ти и 19ти февруари
Информация, програма и билети на сайта на Народен Театър “Иван Вазов”

Одисей

“Осидей” ще е грандиозна постановка с над 40 човека в състава си. Сюжетът е познат на всички ни, а режисьор е Диана Добрева. “Одисей” е първата премиера на Драматичен Театър Пловдив, след като Пловдив стана столица на културата и със сигурност ще бъдем свидетели на нещо грандиозно.

Защо очаквам с нетърпение: Диана Добрева е един от най – любимите ми режисьори. Любовта ѝ към театъра и изящният ѝ подход създават постановки, които ме вкарват в друга реалност и променят погледа ми към света много след като съм напуснал салона. Сигурен съм, че нейният талант ще създаде един велик “Одисей”.

27ми, 28ми февруари и 1ви март
Информация програма и билети / Фейсбук събитие

11:27

“11:27” е авторски проект на Александър Евгениев, Елена Иванова, Елица Йовчева, Славена Зайкова и Цветан Пейчев. За нещастие на 1-ви февруари ще е последното му представление.

“11:27” е поетичната преплетеност на 4 съдби, които изглеждат сякаш са сънувани. Театрален експеримент, пърформанс и един оголен житейски смисъл, който продължава да ни навестява дълго след постановката.

Говоря така, защото съм гледал “11:27” още в Червената къща. Признавам – не съм добре настроен към такъв тип театър, защото често смисълът му се губи в звучащо красиво безсмислие. Дадох шанс на “11:27” от чисто любопитство, а излезнах от салона възхитен. Ако сте пропуснали да бъдете възхитени, това е последният ви шанс. На мен ми е тъжно, че няма да има други.

1ви февруари в Сфумато – последно представление
Информация и билети / Фейсбук събитие