“Лунните деца” е постановка за група студенти, които живеят заедно в последната си година на обучение. Те споделят тревогите и мечтите си докато отказват да са подвластни на заобикалящия ги свят и бушуващата Виетнамска война. Това е постановка, която събира есенцията на това да си жив, желанията и болките, и ги представя с необузданост, присъща само на младостта.
“Лунните деца” започва на тъмно – с гласовете на децата, които чакат котката им да роди. И със светлината идва началото на история, която може да бъде пренесена във всяко време – дори настоящето. Виетнамската война определя животите на съквартирантите, но те са много повече от огледала на социалната обстановка по време на 60те. Всеки от персонажите е пълнокръвен и незабравим – те съдържат в себе си есенцията на живота и са по-истински от повечето днешни герои. Не само – те са и по-раними без никога да се възприемат като жертви.
Майк и Куути (Юлиян Петров и Александър Хаджиангелов) са най-добри приятели и тандем, който може да засенчи повечето двойки на сцена и на екран. Те са сплотени от неизчерпаемо въображение и играят в синхрон, който ще възхити всеки. Норман(Георги Гоцин) е тихата вода, която се оказва дълбока и може би с по-крайни възгледи отколкото е нужно.
Рут(Ния Кръстева) е в ролята на здравия разум, който понякога се предава под наплива не емоциите. Дик(Ахмед Юмер) е плейбоят, който е самоуверен и иска да спи с всички, включително с гаджето на Боб – Кати(Веселина Конакчийска), която от своя страна се опитва да е в ролята на спасителката, но е подвластна на желанията си. Боб сам се определя като мъртъв отвътре и неговата роля е най-трагичната, най-изискващата от актьора и е изпълнена възхитително от Николай Владимиров.
Шели(Рая Пеева) е стереотипът на хипи момичето от 60те – очите ѝ светят от любовта и надеждата към всичко живо, но привичките и наивността ѝ ни карат да се смеем от сърце. Уилис е хазяинът, изпълнен прекрасно от Стефан Мавродиев, който ни пленява с въображението си. След една негова история Рут възкликва, че това е най- красивото нещо, което е чувала. Една жена зад мен каза същото. Мъри(Вихър Стойчев) е чичото на Боб, дошъл да му донесе най-страшната новина и да се разпадне пред непознатата за него Шели.
Има пиеси, където споменаваме един актьор или няколко, хвалим техните роли, и сякаш забравяме всички останали след време. В “Лунните деца” това не е възможно. Всеки от персонажите, всеки от актьорите е пълнокръвен, жив и не може да бъде забравен ей така. Те са повече хора от хората, които срещаме по улиците.
И ако трябва да сравня “Лунните деца” с нещо, нека да са “Приятели” или “Как се запознах с майка ви” – сякаш тези сериали са естественото продължение на написаната десетилетия по-рано пиеса. Но тук декорите са прости, няма го “Сентрал Перк” – има само врати, през които хората идват за малко и си тръгват завинаги, един антивоенен плакат, хладилник с храна за оцеляване и една маса, под която се сяда по-удобно, отколкото на креслото.
За край мога да кажа само, че “Лунните деца” е постановка за времето в живота на човек, когато детското необуздано въображение лека-полека затихва, сблъсква се с живота и човек бива прекроен по начин, който никога не би могъл да предположи. Младостта се сблъсква със зрелостта, а ние можем само да се дивим пред цялостния портрет на живота, създаден от образите на Рут, Майк, Куути, Норман, Дик, Кати, Боб, Шели, Уилис, Мъри… и нас, зрителите, които сме се смяли с тях, плакали с тях и никога няма да ги забравим.
“Лунните деца”
Автор: Майкъл Уелър
Режисьор и преводач: Мартин Киселов
Сценография: Елица Георгиева
Видео: Момчил Алексиев
Рут – Ния Кръстева
Майк – Юлиян Петров
Куути – Александър Хаджиангелов
Норман – Георги Гоцин
Дик – Ахмед Юмер
Кати – Веселина Конакчийска
Боб – Николай Владимиров
Шели – Рая Пеева
Уилис – Стефан Мавродиев
Мъри – Вихър Стойчев
Продължителност: 2 часа и 15 минути(без антракт)
Информация, програма и билети на сайта на Младежки театър „Николай Бинев“
Add a Comment