arhimed1

“Законът на Архимед” в Малък градски театър ”Зад канала”

Излязох разочарован от залата на Малък градски театър ”Зад канала”. “Законът на Архимед” е добра пиеса по почти всички критерии. В нея се разкриват последствията на един мил жест, който отключва поредица от съмнения и води до масова истерия. Дотук добре. След това идва разочарованието.

Снимка: Венелин Шурелов

“Законът на Архимед” е написана през 2011 година от Жузеп Мария Миро и не след дълго е открита и преведена от Нева Мичева. Пиесата определено изпреварва времето си. Тогава Фейсбук не е бил експлоатиран така както сега. Учениците на са прекарвали по цял ден в Инстаграм. Туитър не е бил царят на кратката поетична форма и любимо хоби на държавни глави. Не модерността е слабата част на тази пиеса. Какво тогава?

Актьорите, предвождани от Пенко Господинов, се справят брилянтно в пресъздаването на съмненията и безизходността на положението. Ирини Жамбонас и Михаил Мутафов са отражение на чувствата на зрителя, а Христо Пъдев е като диво куче в ролята на полудяващия от съмнение баща. Музиката е точно на място. Сцената и костюмите са по детски невинни – все пак действието се развива в съблекалнята на детски басейн. Режисурата на Стилиян Петров е елегантна и си позволява съвсем леки ексцесии, които са толкова добре издържани и на място, че без тях действието би било кухо.

Какво точно не ми хареса тогава?

Снимка: Венелин Шурелов

Не ми хареса, че в 1 час и 5 минути (ох) се създава сюжет за невероятна пиеса, която може да ни кара да усетим какво е един човек да бъде погрешно осъден само заради съмнения. Пиеса, която може да ни представи сцена на масова психоза – тълпа, която подивява и иска мъст само заради съмнението, че най-ценното в живота им, детето, може да е изложено на опасност. Тази пиеса свършва преди да ни представи всичко това. Чудех се дали е станало време за антракт, а всъщност беше дошло време за края. Публиката имаше нужда от помощ, за да разбере, че е дошло времето да ръкопляска на брилянтното изпълнение на актьорите.

Някои биха казали, че зрителят сам трябва да довърши пиесата, да прецени как би свършила за него – интелигентни хора сме. Но аз не приемам това, защото е неуважително. Не само към публиката – ние сме виждали много лош театър. Тъжно ми е за актьорите. Те получават истински, интригуващи персонажи и конфликт, който повечето пиеси не успяват да създадат. Те имат публика, която седи на ръба на седалките и после…. нищо. Объркване и аплодисменти. Никога не се разочаровам от слаби пиеси, само от пропилян потенциал. Интересно ми е какво казва Жузеп Мария Миро за решението си да спре пиесата в точно този момент.  

Снимка: Венелин Шурелов

За финал – признавам, че все пак бих препоръчал пиесата… стига да сте съгласни с нейния неочаквано бърз край. По-подходящо заглавие би било “Законът на льо Бон”, но той не е толкова известен като учен. Като пионер на социалната психология той би бил по- подходящо име за масовата психоза, която обхваща родителите. Само аз бих запомнил пиесата като “Законът на Зайгарник” – той твърди, че незавършените неща оставят най-ярка следа. Да видим.

Законът на Архимед
от Жузеп Мария Миро

Режисьор: Стилиян Петров
Сценография: Венелин Шурелов
Музика: Мишо Шишков – син
Костюми: Елица Георгиева
Превод: Нева Мичева
Фотограф: Венелин Шурелов
Продължителност 1 час и 5 минути

Участват:
Ирини Жамбонас
Пенко Господинов
Петър Калчев
Христо Пъдев

Информация и билети на сайта на Малък градски театър „Зад Канала“

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *