“Килър Джо” е пиеса, която се развива в гетото на каквото е останало от дивия запад през 21 век. Макар и написана през 1993 г., тя звучи модерно, защото човешката глупост, злоба и упадък никога не остаряват. Това не означава, че е лоша пиеса – точно обратното – взима най- лошото от човека в най- долните прослойки на обществото, излага го на показ и прави от него злато с кървав оттенък.
Снимка: Иван Дончев/Малък градски театър
Да започнем с неангажиращо изреждане на някои прости думички:
отцеубийство, инцест, килъри, кока, курове
Ако прочитането на някоя от тях ви отвращава “Килър Джо” не е за вас.
Постановката се върти около няколко Тексаски селяни, познати още като rednecks. Потници, къси панталонки от рязани дънки и татуси са костюмите, които перфектно прилягат на действащите лица. Самият Килър е облечен в черно и прилича на смъртта надвиснала над сцената. Мястото на действието е по-близо до кухня със затворнически душове отколкото до истински дом. Сценографията е стилна, студена и перфектно подхождаща на характера на един килър.
Синът се завръща вкъщи с благата вест, че му трябват пари, за да си плати дълговете към местния бос и, видиш ли, майка му е виновна, защото е откраднала коката му, за да си купи Голф. И без това той и бащата (отдавна разведен) я мразят в червата – защо да не наемат Килър Джо да я убие, за да вземат застраховката ѝ живот? Идеята е приета от новата жена радушно и единствената, която има нужда от убеждаване е дъщерята Доти. След срещата с Килър Джо животът им е променен завинаги.
Снимка: Иван Дончев/Малък градски театър
С това се заражда постановка изпълнена с вулгарност, незачитане на човешкия живот и злодейства от най-различен характер. Истински трилър с неочаквани обрати и черен хумор, перфектно режисиран от Стайко Мурджев така, че да публиката да се смее с половин уста, докато още не се е съвзела от шок. А шокиращи действия има предостатъчно – броят на възмутените хора излизащи от салона е доказателство за това.
Не ме разбирайте погрешно – “Килър Джо” не е пиеса, която харесвам, защото е черна, вулгарна, извратена и шокираща. Харесвам я защото от всичко това е изградена една адски добра постановка, която ни показва един съвсем различен начин на живот. Персонажите претърпяват развитие, актьорската игра е на много високо ниво, а сценичният бой режисиран от Станислав Генадиев е един от най-добрите, които съм виждал. Ако сте фенове на Мартин Макдона, тази постановка със сигурност ще е по вкусът ви.
Снимка: Иван Дончев/Малък градски театър
Стоманеният подиум е изцапан с кръв на края на постановката, а името „Килър Джо“ е извоювано. А нас вас ви трябва само смелостта и свободомислието да застанете пред нея освободени от предразсъдъци. И ако не е станало ясно – да не водите мама на театър.
„Килър Джо“
от Трейси Леттс
Режисьор: Стайко Мурджев
Сценография: Марина Райчинова
Музика: Станислав Генадиев
Костюми: Марина Райчинова
Превод: Любов Костова
Хореограф: Станислав Генадиев
Участват:
Малин Кръстев
Анастасия Лютова
Луиза Григорова – Макариев
Стоян Младенов
Георги Кацарски
Продължителност: 1 час и 30 минути
Add a Comment