black-and-white-close-up-clown-39242

„Хора с куфари“ в учебен театър НАТФИЗ

„Хора с куфари“ е пиеса, в която хора заминават някъде. Други хора умират. Публиката се смя през цялото време. Оцелелите се събират да ги погребат. Клоуните гробари зловещо ги отвеждат под земята. Пълна трагедия. Най- свежата пиеса за сезона.

 

Шшшт… Авторът на този текст са го подлудили клоуните.

Обикновено му се разбира какво му е харесало, какво не.

Сега от първия параграф си противоречи. Жалко.

 

Жалко друг път. Всичко ще разберете. Под това имам предвид, че нищо няма да разберете, но причината за това ще ви стане ясна.

Трудно е да се пише сериозно за пиеса като “Хора с куфари”. През дума разглеждам gif-чета с котки, за да избегна писането на някакъв логичен текст. И всъщност намерих едно, което може да опише пиесата по – добре от всичко друго:

Идеята, мили зрители, е, че това е абсурдна пиеса, която е по- близка като усещане до употребата на наркотици, отколкото до конвенционален театър. Който знае какви ги пише Ханох Левин, е наясно, че това ще е постановка, в която единственото нормално нещо са ръкоплясканията накрая.

При такъв вид постановки интерпретацията на режисьора и играта на актьорите е особено важна. Тя може да отнеме цялата оригиналност и заряд на текста. Може и да го надгради. Това прави класът на проф. д-р Атанас Атанасов, заедно с режисьора Веселин Петров и Мартин Каров. Не стига, че в текста е заложен повече смешен абсурд, отколкото нормален човек вижда за седмица, а съставът добавя към това имро- театър, рап и пряко включване на влог културата в лицето на американката. Mузиката е друга култова част – от привидно детските песнички, с които клоуните изпращат мъртвите, до техното, на което танцуват живите. И, разбира се, кутовият рап „Прасета“.

Костюмите са ярки и спомагат за смеха. Клоуните са гримирани и облечени адски стилно. Сценографията е проста, но с много красиви моменти. Изпълнението на младите актьори е на ниво – имах големи очаквания след изключителната Papas in Motion и те бяха оправдани. Този клас ще направи велики неща – трудът и талантът определено личи.

Плакат: Георги Панчев

Няма да намерите силна логическа връзка между сцените, които се сменят пред вас, докато гледате „Хора с Куфари“ в НАТФИЗ, но със сигурност ще сте изненадани и много ще се смеете. Не ме разбирайте погрешно – това не е халтура. Това е театър от най- високо ниво, чието съществуване няма нищо общо с претенцията за високо изкуство. Не съжалявам и за секунда, че го гледах. Оставете очакванията, грижите и логиката на гардероб и се наслаждавайте. Приятното объркване и смехът са гарантирани.

„Хора с куфари“
от Ханох Левин

превод Кръстан Дянков

постановка Мартин Каров

режисура Веселин Петров

музика Мартин Каров

импро-треньор Веселин Петров

класът на проф. д-р Атанас Атанасов ’19

Анета Иванова, Бистра Окереке, Боряна Маноилова, Боян Петров, Бояна Авджиева, Василена Кънева, Велизар Емануилов, Велина Андреева, Виолина Доцева,Владислав Стоименов, Дария Димитрова, Елизабет Марангозова, Йордан Върбанов, Калоян Стойчев, Кирил Недков, Кристиян Топов, Любомира Башева,Мартин Петков, Моника Иванова, Румен Михайлов, Христина Джурова,Цветелина Атанасова, Явор Гаджев

фотограф Мария Цветкова

Продължителност 1 час и 30 минути

Информация

Галерия

Трейлър и музика