patica1

„Дивата патица“ в Народен театър „Иван Вазов“

„Дивата патица“ е пиеса, която разобличава лъжливия идеализъм, и така може да излекува всеки от него. Показва разликата между това, което мислим за живота на другите, и истината – видима само, когато го живееш. Тя показва какво може да се случи с живота на добри хора, когато някой им желае злото, а тяхната доброта ги оставя беззащитни.

Снимка: Стефан Н. Щерев

Пиесата започва с голямо парти, преливащо от лицемерие и пороци, организирано от бизнесмена Верле (Валентин Ганев) и заснето на живо от Ялмар (Иван Бърнев), – фотограф и добър човек. Партито продължава докато двамата с Грегерш Верле (Цветан Алексиев) слизат в друго помещение за по цигара. Грегерш се е върнал след години живот в Берлин и също не е на място сред заобикалящите го пороци. Той бързо намира съмишленик в  лицето на Ялмар и дори заживява със семейството му. Грегерш има и друг мотив – той разбира от баща си тайни, които не може да остави скрити.

Домът на Ялмар Екдал, Джина (Ана Пападопулу), Хедвиг (Елена Телбис) и стария Екдал (Валентин Балабанов) е щастлив, хармоничен, изпълнен с любов, и мечта за мнозина. Той е изграден върху тайна, която Джина крие от всички, а най- новият наемател – Грегерш, е дошъл, за да разкрие. Той го прави с убеждението, че разкриването на тази тайна ще сплоти още повече семейството и ще ги освободи.

Снимка: Стефан Н. Щерев

„Дивата патица“ е пиеса за чупливостта на животите ни, когато са нападнати от човек, който иска да ги разруши. Такъв човек е Грегерш, макар и да се крие зад криворазбран идеализъм. В началото споделяме ценностите му, разбираме го, когато каже защо се отказва от живота на баща си, но по-късно разбираме как този герой може да се превърне в злодей. Защото съм убеден, че Грегерш мрази живота и крие това зад идеалите си, които иска да наложи на всяка цена. Той не разбира, че човек може да направи от доброто – зло, или да създаде прекрасен живот от това, което му е дадено, макар и да изглежда опетнено в човешките очи.

Негова противоположност е Доктора (Сава Драгунчев), който помага на хората да живеят с излюзиите си, дава им това, от което се нуждаят, за да понесат нещастията и да продължат с това, което е важно за тях. Срещата между Грегерш и Доктора разкрива истинската същност на двамата – нужно им е cъвceм малко, за да се хванат за гушите.

Снимка: Стефан Н. Щерев

В началото не виждах Цветан Алексиев като подходящ избор, стоеше фалшиво, не на място. До края на пиесата бях убеден, че играе ролята си перфектно. От леко фалшивеещото отстояване на ценностите в началото, до едвам показващата се несигурност в идеалите накрая. Иван Бърнев от друга страна минава през цялостна трансформация, през разрушаването на целия живот на Ялмар и отново ме убеждава, че не може да играе слабо дори за миг.

Искрено съм впечатлен от Ана Пападопулу, чиято героиня на моменти е лишена от думи. Тя играе само с присъствието си, говори само с очи, защото една погрешна дума може да съсипе целият ѝ живот. Съжалявам само, че заради разпределението на залата това ще остане скрито за част от публиката.

Поддържащите роли на останалата част от актьорите(особено тази на Елена Телбис) са запомнящи се, макар и кратки. Сцената е една от най- модерните, които съм виждал и представлява студиото в дома на Екдалови. Всяка част от фотографската техника е на мястото си благодарение на тандема Никола Тороманов и Николай Трейман.

Снимка: Стефан Н. Щерев

Дивата Патица, дала името на пиесата, живее в дома на Екдал. Тя е била на дъното, на минути от смъртта, когато е била спасена от Ялмар. Грегерш смята, че всеки трябва да премине през срещата със разрухата, за да се изправи по- силен. Това движи неговите действия, но той не разбира нещо много просто: животът рано или късно е жесток с всеки. Хората не трябва да го заместват в това, а да му се противопоставят и да създават добро за себе си и вcички, които обичат.

Постановъчен екип:
режисура – Крис Шарков
превод – Антония Бучуковска
драматург – Светлана Панчева
сценография – Никола Тороманов с консултант – Николай Трейман
музика – Асен Аврамов
фотограф – Стефан Ненков Щерев
Втори асистент режисьори – Ирина Иванова, Боряна Митева
Творческа концепция на плаката – Никола Тороманов
Дизайн – Янина Петрова

С участието на: ИВАН БЪРНЕВ, АНА ПАПАДОПУЛУ, ЕЛЕНА ТЕЛБИС, ВАЛЕНТИН ГАНЕВ, ЦВЕТАН АЛЕКСИЕВ, САВА ДРАГУНЧЕВ, ВАЛЕНТИН БАЛАБАНОВ, ИЛИАНА КОДЖАБАШЕВА, ВАСИЛ ИЛИЕВ

Продължителност: 2 часа и 5 минути

Информация и билети на сайта на Народен театър „Иван Вазов“

sofia-sforza-90360-unsplash

“Ръкомахане в Спокан” в Народен театър “Иван Вазов”

“Ръкомахане в Спокан” е от онези постановки, които те карат да се скъсаш от смях, но трудно ще обясня защо. Проблемът е, че описанието ѝ, това малко преживяване втора ръка, ще е отблъскващо. Всички ние трудно бихме приели, че ще се смеем точно на това. И ще грешим по онзи начин, който е привичен само на МакДона – той може да представи гротеската без срам и така да ни пречисти от нашия собствен.

Снимка: Калин Николов, Михаил Новаков/Народен театър

Гледах “Ръкомахане в Спокан” за втори път. Смях се още повече от предния. Все още не можех да повярвам как тея четиримата (персонажи) може да са толкова тъпи. Но сега гледах с други очи. Беше ми интересно как нашият култов режисьор Явор Гърдев и останалият постановъчен екип са успели да обезоръжат зрителя и да отприщят един искрен, първичен смях, предизвикан от неща, които биха разярили доста голяма част от днешното политкоректно общество.

Започваме от Мартин МакДона – драматург, който е спечелил почти всяка награда, която се дава за пиеси, както и Оскар за късометражен филм. Пиесата “Ръкомахане в Спокан” или “A Behanding in Spokane” мога с най-искрена обич да определя като пълна дебилия. В нея един пич с отрязана ръка си я търси. Една мръсна чернилка (2 пъти и още не мога да запомня името на героя, но повярвайте ми – има защо) и гаджето му се опитват да му пробутат ръка, ама не точно неговата. Марвин/Мервин е на рецепция и е на значимо разстояние от доброто психично здраве.

Снимка: Калин Николов, Михаил Новаков/Народен театър

Дотук добре, имаме герои, които са ни интересни. Те са поставени в малка стая, която прилича на тъмно подземие. Прозорците са полупрозрачни, а зрителят е отделен от действието. Едноръкият се спуска през капака на покрива, а цялата сцена и костюмите са в черно с изключение на завивките. И започва действието. В началото то е доста вулгарно, хората не се смеят особено, смисълът на пиесата още не се е зародил.

Идва един момент, в който светлините в стаята угасват, и точно пред публиката излиза героят на Леонид Йовчев. След този монолог, който е един от най-добре изпълнените монолози, които съм виждал, пиесата се пречупва в очите на зрителя. До тогава е имало очакване за смисъл, а сега пиесата е само една лудост и безкрайно забавление. Задръжките на зрителя са премахнати, другите герои се завръщат и магията на театъра действа с пълна сила.

Снимка: Калин Николов, Михаил Новаков/Народен театър

Актьорската игра е на най-високо ниво. Текстът също. Разбирам, че има хора, които не харесват такъв тип пиеси. Има и хора, които без да знаят нищо за “Ръкомахане в Спокан” се чудят как са се озовали там, щом псувните започват. И без да знам нищо за тези хора, някак вярвам, че те най-високо се смеят, когато пиесата ги вкара във водовъртежа си. Накрая мога само да помахам. С две ръце.

РЪКОМАХАНЕ В СПОКАН
от МАРТИН МАКДОНА
превод Жозеф Бенатов
режисура Явор Гърдев
сценография Даниела Олег Ляхова
костюми Даниела Олег Ляхова
музика Калин Николов
фотограф Калин Николов, Михаил Новаков
художник Лиана Димитрова

С участието на:
Иван Бърнев, Леонид Йовчев, Павлин Петрунов, Теодора Духовникова

Продължителност: 1 час и 50 минути

Информация и билети на сайта на Народен театър “Иван Вазов”

opi21

„Опит за летене“ в Народен театър „Иван Вазов“

но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора –

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от вида на хвърчащите хора?

За хвърчащите хора

Валери Петров

 

“Опит за летене” е пиеса, изпълнена със странни персонажи, един от друг по- луди, изиграни до съвършенство. Причини да ги гледате има много. Една ги отличава от всички останали постановки: с тях, мили зрители, ще полетите. Опитът, за всички ни, е успешен.

“Опит за летене” прави премиерата си в Народен Театър “Иван Вазов” през 1979г под режисурата на Младен Киселов. Актьорският състав е cъвкупноcт от може би най- добрите актьори за времето си. Светът е пораснал и актьорите сега са повече. Не можем с лека ръка да кажем, че са сред най-добрите, макар да съм сигурен, че следващите поколения ще кажат точно това за този състав. Стоян Радев режисира 13 мъже и една жена, всеки от които заслужава възхищение (и определено получава моето) за отдадеността към ролята си.

Снимка: Стефан Ненков Щерев и Божидар Марков

Балон се скита над Аврамови Махали и пленява въображението на група мъже, а наред c тяхното – и нашето. Представете си възхищението на селяни, които никога не са летели, никога не са пътували до далечни земи… Това възхищение е чуждо на голяма част от нас – модерните столичани с метрото и летището, но до края и ние ще го изпитаме. Балонът се скита над втора група мъже. И те са запленени от него. Срещат се с първата група, скарват се, но след време са побратимени от стремежа към магичния балон.

Всеки от тях е прекрасен чудак. От самото начало героите завладяват cърцата ни cъc cвоите странности. Сцената е почти празна, но духом cе пренасяме в Аврамови Махали. Без да знаем, ставаме част от групичката преследвачи и се надяваме да полетим с балона.

И политаме. Сцената се преобразява, вече сме на балона, висим от въжетата и вкусваме облаците. Гръмотевиците наеликтризират въздуха наоколо. Седалките на театъра се реят във въздуха. Както казва Илийко, “Най-после и аз да пипна небето с пръст. Стига съм летял наум из облаците!”

Преди полетът да свърши, не мога да не спомена монолога на Аврамовица. Мария Каварджикова е фурия на сцената. Тя контролира публиката и изглежда, сякаш се рее по-високо от балона. Тя стои над мъжете, съди ги и ги благославя. Разкрива лицата им на самите тях. Мария Каварджикова тук е по-силна дори отколкото в “Идеалният мъж” и много бих искал да я видя в моноспектакъл…

Снимка: Стефан Ненков Щерев и Божидар Марков

Балонът се пръсна. Някой го простреля. Дойде краят на нашия полет. Сред убитите цветове на костюмите се появява една малка червена звезда на ревера на началника. Той е дошъл да търси сметка за балона. Обясненията и оправданията на чудаците му се струват глупави. Нарича ги “малоумници”. Нищо не разбира, нали не е летял с тях. Полетът им се наказва с камшици – за да се върнат по-бързо на земята. Дори след това, ние, зрителите, още летим. И се усмихваме по детски, дълго след като напускаме салона.

 

„ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ”

от Йордан Радичков

Режисьор: Стоян Радев

Сценография: Венелин Шурелов

Костюми: Елица Георгиева

Музика: Теодосий Спасов

С участието на:

Първа група преследвачи:

Даскал Киро – ГЕОРГИ МАМАЛЕВ

Илийко – ЗАФИР РАДЖАБ

Хаджи Аврам – ВАЛЕНТИН ТАНЕВ

Петлето – ВАЛЕРИ ЙОРДАНОВ

Матей Нищото – ПАВЛИН ПЕТРУНОВ

Втора група преследвачи:

Аврам Совалката – ХРИСТО ПЕТКОВ

Игото – ЙОСИФ ШАМЛИ

Петър – ДАРИН АНГЕЛОВ

Павел – ДЕЯН АНГЕЛОВ

Бабина Душица – МАРИН ЯНЕВ

Трета група преследвачи:

Аврамовица – МАРИЯ КАВАРДЖИКОВА

Аврамчето – БЛАГОВЕСТ БЛАГОЕВ

Старши – НИКОЛАЙ УРУМОВ

 

Продължителност: 1 час и 45 минути

Информация и билети на сайта на Народен театър „Иван Вазов“