“Ръкомахане в Спокан” е от онези постановки, които те карат да се скъсаш от смях, но трудно ще обясня защо. Проблемът е, че описанието ѝ, това малко преживяване втора ръка, ще е отблъскващо. Всички ние трудно бихме приели, че ще се смеем точно на това. И ще грешим по онзи начин, който е привичен само на МакДона – той може да представи гротеската без срам и така да ни пречисти от нашия собствен.
Снимка: Калин Николов, Михаил Новаков/Народен театър
Гледах “Ръкомахане в Спокан” за втори път. Смях се още повече от предния. Все още не можех да повярвам как тея четиримата (персонажи) може да са толкова тъпи. Но сега гледах с други очи. Беше ми интересно как нашият култов режисьор Явор Гърдев и останалият постановъчен екип са успели да обезоръжат зрителя и да отприщят един искрен, първичен смях, предизвикан от неща, които биха разярили доста голяма част от днешното политкоректно общество.
Започваме от Мартин МакДона – драматург, който е спечелил почти всяка награда, която се дава за пиеси, както и Оскар за късометражен филм. Пиесата “Ръкомахане в Спокан” или “A Behanding in Spokane” мога с най-искрена обич да определя като пълна дебилия. В нея един пич с отрязана ръка си я търси. Една мръсна чернилка (2 пъти и още не мога да запомня името на героя, но повярвайте ми – има защо) и гаджето му се опитват да му пробутат ръка, ама не точно неговата. Марвин/Мервин е на рецепция и е на значимо разстояние от доброто психично здраве.
Снимка: Калин Николов, Михаил Новаков/Народен театър
Дотук добре, имаме герои, които са ни интересни. Те са поставени в малка стая, която прилича на тъмно подземие. Прозорците са полупрозрачни, а зрителят е отделен от действието. Едноръкият се спуска през капака на покрива, а цялата сцена и костюмите са в черно с изключение на завивките. И започва действието. В началото то е доста вулгарно, хората не се смеят особено, смисълът на пиесата още не се е зародил.
Идва един момент, в който светлините в стаята угасват, и точно пред публиката излиза героят на Леонид Йовчев. След този монолог, който е един от най-добре изпълнените монолози, които съм виждал, пиесата се пречупва в очите на зрителя. До тогава е имало очакване за смисъл, а сега пиесата е само една лудост и безкрайно забавление. Задръжките на зрителя са премахнати, другите герои се завръщат и магията на театъра действа с пълна сила.
Снимка: Калин Николов, Михаил Новаков/Народен театър
Актьорската игра е на най-високо ниво. Текстът също. Разбирам, че има хора, които не харесват такъв тип пиеси. Има и хора, които без да знаят нищо за “Ръкомахане в Спокан” се чудят как са се озовали там, щом псувните започват. И без да знам нищо за тези хора, някак вярвам, че те най-високо се смеят, когато пиесата ги вкара във водовъртежа си. Накрая мога само да помахам. С две ръце.
РЪКОМАХАНЕ В СПОКАН
от МАРТИН МАКДОНА
превод Жозеф Бенатов
режисура Явор Гърдев
сценография Даниела Олег Ляхова
костюми Даниела Олег Ляхова
музика Калин Николов
фотограф Калин Николов, Михаил Новаков
художник Лиана Димитрова
С участието на:
Иван Бърнев, Леонид Йовчев, Павлин Петрунов, Теодора Духовникова
Продължителност: 1 час и 50 минути
Add a Comment