но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
Валери Петров
“Опит за летене” е пиеса, изпълнена със странни персонажи, един от друг по- луди, изиграни до съвършенство. Причини да ги гледате има много. Една ги отличава от всички останали постановки: с тях, мили зрители, ще полетите. Опитът, за всички ни, е успешен.
“Опит за летене” прави премиерата си в Народен Театър “Иван Вазов” през 1979г под режисурата на Младен Киселов. Актьорският състав е cъвкупноcт от може би най- добрите актьори за времето си. Светът е пораснал и актьорите сега са повече. Не можем с лека ръка да кажем, че са сред най-добрите, макар да съм сигурен, че следващите поколения ще кажат точно това за този състав. Стоян Радев режисира 13 мъже и една жена, всеки от които заслужава възхищение (и определено получава моето) за отдадеността към ролята си.
Снимка: Стефан Ненков Щерев и Божидар Марков
Балон се скита над Аврамови Махали и пленява въображението на група мъже, а наред c тяхното – и нашето. Представете си възхищението на селяни, които никога не са летели, никога не са пътували до далечни земи… Това възхищение е чуждо на голяма част от нас – модерните столичани с метрото и летището, но до края и ние ще го изпитаме. Балонът се скита над втора група мъже. И те са запленени от него. Срещат се с първата група, скарват се, но след време са побратимени от стремежа към магичния балон.
Всеки от тях е прекрасен чудак. От самото начало героите завладяват cърцата ни cъc cвоите странности. Сцената е почти празна, но духом cе пренасяме в Аврамови Махали. Без да знаем, ставаме част от групичката преследвачи и се надяваме да полетим с балона.
И политаме. Сцената се преобразява, вече сме на балона, висим от въжетата и вкусваме облаците. Гръмотевиците наеликтризират въздуха наоколо. Седалките на театъра се реят във въздуха. Както казва Илийко, “Най-после и аз да пипна небето с пръст. Стига съм летял наум из облаците!”
Преди полетът да свърши, не мога да не спомена монолога на Аврамовица. Мария Каварджикова е фурия на сцената. Тя контролира публиката и изглежда, сякаш се рее по-високо от балона. Тя стои над мъжете, съди ги и ги благославя. Разкрива лицата им на самите тях. Мария Каварджикова тук е по-силна дори отколкото в “Идеалният мъж” и много бих искал да я видя в моноспектакъл…
Снимка: Стефан Ненков Щерев и Божидар Марков
Балонът се пръсна. Някой го простреля. Дойде краят на нашия полет. Сред убитите цветове на костюмите се появява една малка червена звезда на ревера на началника. Той е дошъл да търси сметка за балона. Обясненията и оправданията на чудаците му се струват глупави. Нарича ги “малоумници”. Нищо не разбира, нали не е летял с тях. Полетът им се наказва с камшици – за да се върнат по-бързо на земята. Дори след това, ние, зрителите, още летим. И се усмихваме по детски, дълго след като напускаме салона.
„ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ”
от Йордан Радичков
Режисьор: Стоян Радев
Сценография: Венелин Шурелов
Костюми: Елица Георгиева
Музика: Теодосий Спасов
С участието на:
Първа група преследвачи:
Даскал Киро – ГЕОРГИ МАМАЛЕВ
Илийко – ЗАФИР РАДЖАБ
Хаджи Аврам – ВАЛЕНТИН ТАНЕВ
Петлето – ВАЛЕРИ ЙОРДАНОВ
Матей Нищото – ПАВЛИН ПЕТРУНОВ
Втора група преследвачи:
Аврам Совалката – ХРИСТО ПЕТКОВ
Игото – ЙОСИФ ШАМЛИ
Петър – ДАРИН АНГЕЛОВ
Павел – ДЕЯН АНГЕЛОВ
Бабина Душица – МАРИН ЯНЕВ
Трета група преследвачи:
Аврамовица – МАРИЯ КАВАРДЖИКОВА
Аврамчето – БЛАГОВЕСТ БЛАГОЕВ
Старши – НИКОЛАЙ УРУМОВ
Продължителност: 1 час и 45 минути
Информация и билети на сайта на Народен театър „Иван Вазов“
Add a Comment