Февруари е месец, пълен с премиери за софийската театрална сцена, и затова реших да направя нещо малко по-различно този път. Тук ще пиша за февруарските премиери, които вече съм гледал, а след няколко дни ще представя останалите до края на месеца.
Премиери през декември
Декември дойде със сняг и голямо количество премиери, които обещават да ни развълнуват и да се превърнат в едни от бъдещите култови постановки на софийска сцена. Очакванията ми към всяка от тях са големи.
„Развратникът“ в Театър София
Страстите са непрекъснато осъждани, приписват им всички човешки нещастия и при това се забравя, че именно те се явяват източникът на нашите радости.”
Дени Дидро
“Развратникът” е най – новото попълнение в програмата на Театър София. Важно е да започна с това, защото тя е един тип постановка, който съм търсил на българска сцена с години. Тя е свежа, забавна, интелигентна, похотливо привлекателна и без съмнение заема първото място в една категория, която е далеч по – важна от драма или комедия – тази на пиесите, подходящи за романтични срещи.
Не мога да кажа с точност колко секунди след началото възкликнах – “Уау”. Да, “Развратникът” не чака и не увърта. От самото начало сцената започва своя танц, подготвя ни за предстоящата емоция. Никола Тороманов се е развихрил и е успял да създаде сценография, която е внушителна с движението си, ефективна в предназначението си и допълва атмосферата без да отнема от блясъка на героите.
“Развратникът” започва с Дени Дидро(Ириней Константинов), който позира за своя портрет пред привлекателна художничка (Лилия Маравиля). В самото начало тя го убеждава да се съблече и да позира така. Дидро, развратник от класа, се опитва да съблазни художничката, но кой всъщност е съблазнителят в тази ситуация?
С игра на котка и мишка, съблазняване, но и скрити помисли, преминава цялото им общуване до края. Допълнителна заигравка на пиесата е това, че Дидро трябва да напише определение за морал възможно най – скоро, а е прекъсван от всякакви неморални желания. Прекъсван е и от семейството си, което се включва в действието – жена му иска обяснение за неговото поведение, а дъщеря му иска съвет за една много неконвенционална ситуация.
Текстът е забавен и интригуващ, изпълнен с хумор и философия, но няма да е нищо без реализацията. Ириней Константинов и Лилия Маравиля са пленителни в ролите си, рядко съм виждал такъв синхрон и чиста привлекателност в сценична двойка. Ириней Константинов играе ролята си с толкова много чар и естественост, че е невъзможно да си представиш как някой би могъл да устои на неговия Дидро. Лилия Маравиля преминава през всички превъплъщения и бурни емоции на художничката с една привидна лекота, която може да бъде плод само на усилен труд и талант.
Поддържащите персонажи са на място и перфектно допълват главните. Личи си разбирането и добрата режисура на Стоян Радев. Тук няма режисьорски експерименти или нещо, което да шокира зрителя. Това е класически като реализация театър, който обаче е изпълнен на толкова високо ниво, че може само да ни възхити.
Важна част е и великолепната музикална тема, създадена от Виктор Стоянов. Tя пленява зрителя, дори може би го съблазнява. Костюмите, дело на Елис Вели, са напълно в тон с епохата, но с леки промени, заради които изглеждат много секси.
Имах радостта да видя познати и приятели, когато гледах “Развратникът”, и ги помолих за мнение:
Яна Георгиева: “Да, хареса ми, даже доста. Бях болна и не в настроение, а не усетих как мина час и половина”
Вероника Иванова: ”Съвкупността от брилянтна актьорска игра, музикално оформление и декори превръща пиесата в истински делириум за сетивата.
Постановка за избора и отговорността да бъдеш свободен. От социалните и фамилни догми. От собствените си императиви. Готови ли сте да подложите на проверка морала си и да заемете твърда позиция относно неговите измерения? Пиесата задава въпроси, вълнували поколения философи, и го прави по изключително фин, достъпен и интересен начин. На вас остава просто да ѝ се насладите и да потънете в етичните дирения на героите.”
Николай Драгов пише във фейсбук на следващия ден: “Много силна пиеса, препоръчвам! Провокира емоции, размисъл и си заслужава времето – дано повече хора я гледат! :)”
За край ще се върна върху твърдението си, че това е най- добрата постановка за срещи на родна сцена. И ще обясня накратко защо: от самото начало личи сексуалната тематика в нея, но без да е вулгарна по никакъв начин. Има философия, въпроси без отговор и създава много теми за разговор. Хумористична е по освобождаващ задръжките начин и ще ви забавлява дълго след като излезете от салона. В нея са представени отношения между мъж и жена, които са развратни отначало, но дълбоко романтични впоследствие. Жените и мъжете ще бъдат освободени от своите несигурности и ще излезнат в прекрасно настроение от салона. Ако си търсите на коя постановка да заведете настояща или бъдеща половинка, “Развратникът” трябва да е първият ви избор. И ако се чудите какво точно е определението за морал на този развратник Дидро – вижте постановката.
Развратникът
От Ерик-Еманюел Шмит
превод Снежина Русинова-Здравкова
режисьор Стоян Радев
сценография Никола Тороманов
костюми Елис Вели
композитор Виктор Стоянов
фотограф Павел Червенков
Участват:
Ириней Константинов, Лилия Маравиля, Петя Силянова, Симона Халачева, София Маринкова, Стефан Кондров, Котаракът
Продължителност 1 час и 35 минути